Червените опорни точки

Нашето мислене, отношението ни към света, изграждането на ценностна ни система са немислими без опорни точки. Но те трябва да са наши, да сме достигнали до тях със собствени усилия и прозрения, а не да са ни дадени наготово или наложени. Държавата и обществото също се нуждаят от опорни точки при формирането на националната политика и националните ценности. Но тези опорни точки ще имат градивен смисъл, когато обединяват обществото, когато до тях се е стигнало по демократичен път, когато в тях са концентрирани вярата, надеждата, любовта, духът, интелектът на неговите най-заслужили и почитани личности. Тогава такива опорни точки обединяват силата на нацията и я правят по-силна.

А в последните дни ние видяхме една зловеща гротеска на опорните точки. Видяхме една гримаса, която недвусмислено ни напомни годините на тоталитаризма. Видяхме рефлекса на диктатурата. Видяхме хищническия инстинкт на кукловодите, които безочливо дърпат конците на живота ни така, като че ли в нас няма живот, няма мисъл, няма съзнание. Наглите „опорни точки” на Министерството на вътрешните работи не само не обединиха обществото, а станаха повод за нов, пореден, грозен, грандиозен скандал. През тези „опорни точки” ние отново усетихме отношението на управляващите към обществото като към множество, което трябва да бъде разединявано, ръфано, унизявано, манипулирано и така още повече отслабвано, лъгано и ограбвано.

„На студентите от НАТФИЗ са оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв.”

Нормалният човек изтръпва от това изречение. От неговата грозота, ръбатост, безочливост, зловещост. Изтръпва от погнуса и отвращение. Защото то означава – кръвта по главите на студентите не е от полицейското насилие, а защото са им „оферирани” пари. „Съседи с изненада разпознали и „студента” с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.” Да, наистина не е никак добре с главата, главата му е разбита и от нея тече кръв. Но всичко това в Опорните точки на деполитизираното МВР изглежда по коренно различен начин. Не са от значение кадрите с полицейско насилие, не вярвайте на снимките, не вярвайте на това, което виждате с очите си, вярвайте на Опорните точки, на това, което Ние ви казваме, на това, което Ние искаме вие да знаете и да мислите.

Полицейското насилие е поставено в кавички. Без кавички се говори за студентско насилие. Затова пък студентската кръв е поставена в кавички. Поставен е в кавички студентският порив за морално и справедливо общество. По този начин в кавички са поставени самият морал и самата справедливост в обществото. Всъщност тези кавички не са от вчера, те съществуват много преди написването на тези Опорни точки. Всъщност протестът на студентите е именно заради тези кавички – заради фалшифицирането на основополагащите принципи в обществото – морал и справедливост.

„Прокуратурата следи за законността на действията на полицията и досега не е реагирала.” Да, наистина не е реагирала и май няма и да реагира. Тези кадри, които ние гледаме по телевизиите, в Интернет, прокуратурата не ги вижда и не реагира на тях. На тези кадри милицията и прокуратурата също са сложили кавички.

Червените Опорни точки представляват инструктаж за целенасочена манипулация към поддръжниците на уродливата и шизоидна червена власт какво да мислят и как да говорят. И за да не би някой да изтълкува неправилно Опорните точки, самият председател на Народното събрание Михаил Миков уточнява: „Не виждам нищо неприлично. Опорните точки представят една от гледните точки и са оценка на факти и ситуации”. Това, че документът стига до медиите, е техническа грешка. Тоест извън „техническата грешка” в този документ няма нищо скандално.

Този документ е в реда на нещата. Всъщност мнението на председателя на Народното събрание е още по-скандално от самите Опорни точки. Това е позиция на човек, който живее и управлява тоталитарна, а не демократична държава. Това е същият улей на мисълта, по която беше изречена репликата: „Най-добре да дойдат танковете!”. Това е паниката на шепа партийни партизани, докопали се до властта чрез грандиозната предизборна манипулация, която ги кара да се ограждат от студентите със стотици полицаи, щитове, шлемове, камионетки, рейсове. Това е страхът на онези, които на прибежки излизат през задните входове като плъхове, охранявани от полиция и бодигардове, – хора без достойнство и чест, без морал, без състрадание, без милост и мисъл за народа, който управляват. Хора, които в името на своето необезпокоявано забогатяване задушават свободата на другите, потъпкват истината и разлагат обществото чрез своите ежедневни, ежеминутни, нагли лъжи. Това са думи на председателя на Народното събрание, срещу които сме длъжни да протестираме.

Червените Опорни точки са само едно звено от безкрайната верига на манипулация и лъжа, която оковава обществото ни. За съжаление нашият народ е много лесен за манипулиране. Това обяснява както крайната елементарност на Опорните точки, така и безкрайната им арогантност. Поради това всъщност цялата четвъртвековна вече история на нашия кошмарен преход е безкраен низ от манипулации, подмени и лъжи.

Нашият народ беше манипулиран, че не трябва да се отварят досиетата, защото така ще бъде застрашена нашата национална сигурност. Благодарение на това тяхната Държавна сигурност управлява държавата, като държи в зависимост политиците, банките, икономиката, образованието, църквата, социологията… Народът беше манипулиран, че лустрацията е недемократична, вредна и опасна. Затова нашата страна е далеч назад след всички бивши комунистически държави, които приложиха лустрация. Защото при тях лустрацията прекъсна зависимостта от комунистическите служби, а у нас цялата власт продължава да бъде именно в тях. В тези държави, които ние завистливо наричаме „бели”, бившите агенти на комунистическите служби се срамуват от тях, а в нашата се гордеят с принадлежността си към тях. И продължават да мислят и да се държат така, все едно, че нищо кой знае какво не се е променило.

Ето, затова и до днес те пишат своите партизански Опорни точки и манипулират обществото. Манипулират го, защото се убедиха, че е лесно за манипулиране. Манипулират го, защото е удобно и лесно да се управлява чрез манипулации. Манипулират го, защото манипулациите им се осребряват и им носят облаги.

Затова днес обществото е разделено и противопоставено – от едната страна са авторите на Опорните точки, а срещу тях са умните, честни и непримирими млади хора, които не искат да живеят повече в манипулации и лъжи. Срещу тях се хвърли цяла армия от полиция и жандармерия. Вагенщайн ги приласкава колко ги обича и как се възхищава от тях и им се кълне как би ги подкрепял, ако те мислеха като него. Трендафил Акациев също е очарован от студентите и е загрижен за тях, той също би ги подкрепил, стига те да изповядваха неговите идеи.

И всички тези ги призовават към диалог, към разбирателство. Всъщност предлагат им да седнат на една кръгла маса с тях. И как няма да ги призовават на кръгла маса, нали от Кръглата маса преди 23 години започна манипулацията, чиито плодове те консумират и до сега.

А през целия този циничен преход манипулираният народ остана без каквато и да е опорна точка. Възрастните хора гладуват, студуват и измират пренебрегнати и изоставени. Младите хора емигрират неоценени и необичани.

Бившият вътрешен министър изрази мнение, че трябва да бъде уволнен авторът на тези скандални Опорни точки. Аз мисля, че трябва да бъде уволнен министър-председателят на това скандално правителство, защото неговото управление се крепи изцяло и единствено на подобни гнусни Опорни точки. През изминалите месеци правителството събра пълен брой опорни точки за заслужената си оставка.

Теодора Димова,
kultura.bg