Глобален ли ще е "глобалният символ на България"?

Тези дни в разговор с колеги (все осведомени хора) се повдигна темата за Националната кампания – БЪЛГАРСКИТЕ СИМВОЛИ, започната от Българската асоциация за бизнес и туристическа информация (БАБТИ). Оказа се, че неколцина направо са я пропуснали покрай ушите си и не си спомнят нито кога е започнала, нито как е протекла, нито пък кои са символите, които са избрани да се състезават, докато остане един, който да ни предстая в Европа и по света.

И тъй като смятам, че това е навременна и високопатриотична инициатива, реших да напомня за нея на позабравилите, още повече че финалът й наближава. Идеята на организаторите – да стане по-разпознаваема страната ни с достойнствата си пред Европа и света, да преоткриваме все повече и повече българските ценности в нашия живот и децата ни да се гордеят с Родината си – са безспорно и смислени, и родолюбиви. Кампанията всъщност достигна кулминацията си в своя втори етап - избор в категорията Глобален символ на България. До финала си пробиха път най-достойните предложения, а това е важно, защото победителят ще бъде поставен не къде да е, а като знак на българското евро.

Националният символ на България става ясен на 29 юни. Церемонията ще е под патронажа на президента Георги Първанов, което също е акт на място. Точно на такива инициативи си струва да става патрон държавният глава, те респектират наистина и си тежат на мястото, защото посланието им е сериозно и предполага тежко присъствие на най-високо равнище, нещо което не може да се каже за ред други по-лековати събития, на които Георги Първанов приема да се появява, вероятно подведен от недомислен Пи Ар.

Междувременно преди дни в Националния исторически музей се състоя и финалната дискусия за избор на глобалния символ на България, а тя предизвика жив интерес, защото беше проведена като състезание между отбори защитаващи петте символа, определени след гласуване: Мадарският конник, историческият хълм Царевец, кирилицата, българската роза и българското розово масло, Рилският манастир.

Няма спор, че всичките са наши светини, които българинът добре познава и тачи:

Конникът при Мадара е най-старият български паметник, сравнен с другите четири. Той е изсечен в скалата в зората на българската държавност и показва триумфиращ владетел - символ на мощта на държавата ни от ханския период. В естествена големина са изобразени конник, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв. Запознати твърдят, че изображението е на хан Тервел (701-721).

Хълмът Царевец също символизира държавната мощ, но вече на Втората българска държава. Прав е проф. Николай Овчаров, който го защитаваше отборно, че когато човек се разхожда по този Великотърновския хълм, всъщност се движи по следите на царе като Калоян, Иван-Асен Втори, Иван-Александър, с чиито имена са свързани най-големите български победи.

Кирилицата е символ на гордост и чувство за национална принадлежност за всички българи. Точно в синхрон с нашата азбука на общата европейска валута у нас ще стои надпис „евро”, а не „еуро”, което си беше родна българска победа в дълго воден спор с евроинституциите. Още по-сполучливо щеше да бъде, ако не кирилицата, а изображенията на светите братя Кирил и Методий бяха предложени като един от символите. Вярно, те са сътворили не кирилицата, а глаголицата, но пък към тях и тяхното дело има всевъзможни попълзновения от много славянски посоки. Поставяйки ги върху българското евро, щяхме веднъж завинаги да пресечем опитите за фалшификации, които не спират и в най-ново време и да покажем на Европа, че умеем да отстояваме националните си интереси.

Българската роза е символ отколе, но пък има партийна оцветеност, защото левицата у нас също я е припознала като своя. В този смисъл възприемането й е по-натоварено, затова донякъде е и спорно най-подходяща ли е тя като знак на еврото. Розовото масло пък се отъждествява с емблематичните мускали, запретнати на пояс, но и те имат двойна семантика – напомнят за един литературен герой, от който всячески се опитваме да избягаме като български идентификационен образ в Европа.

Рилският манастир според министъра, отговарящ за еврофондовете Меглена Плугчиева, която го защити отборно на дискусията, е символ на сплотеността на българите. Факт е, че дойде ли чужденец у нас, бързаме да го заведем именно там, защото е сред най-известните наши обекти, присъстващ в повечето чужди пътеводители за България.

Кой ще стигне до финала, разбира се, ще реши гласуването, което тече и сега на сайта на националната кампания. Но тъй като този финал ще се предава пряко по Националната телевизия, не е изключено в името на шоуто (което ще върне на екран и едно от лицата на Канала - Димитър Цонев) да се добави и до болка познатото гласуване с смс-и. Скептици твърдят, че в такива моменти изборът никога не е случаен. Добре, че поне символите са си наши, български и родни, та който и да бъде избран, няма да стане голяма грешка. Просто кампанията трябваше да е по-широко огласена, така че всеки българин да има потребност да посочи своя символ и да иска да направи избор. Защото всички притежаваме една много стара, и типично нашенска черта: да набюдаваме пасивно (по-грубовато казано, да гледаме сеира), а после енергично да критикуваме. Жалко, че за това няма подходящ символ, щеше твърде да ни отива ...

Ана Кочева