11|
8659
|17.03.2011
ЧЕРНО И БЯЛО
Холивуд обсебва хората на Цецо
Крадат имена на акции от филми
Подозирам, че кинофестивалът „София филм фест”, ще прилича на някогашните световни писателски срещи в София – в залата ще има мнооого цивилни. Поначало в полицията работят май доста милиционери, от ония, за които едно време се разправяха вицове. Разликата е, че едно време милицията я командироваха да слуша какво се приказва по литературните сбирки, докато днешните полицаи се вдъхновяват преди всичко от киното. Даже снимат арестите и пускат филмчетата в интернет. Говори се, че понякога правели по няколко дубъла А самите операции се кръщават на знаменити кинопродукции. Акция „Октопод” например явно е вдъхновена от някогашния италиански сериал с главен герой комисаря Катани. „Наглите” е по филма на Рандал Милер, само дето там Алън Рикман отказа да плати откупа за сина си, но доброто ченге Бил Пулман въпреки това го спаси. „Недосегаемите” е римейк на историята на Ал Капоне, разказана от Брайън де Палма в стила на Айзенщайн. Все „Тайфуни с нежни имена”, които после се превръщат в метафори и от полицейски стават PR акции. Пипалата на Октопода например почнаха се откриват на най-невероятни места. Последното беше на малкия екран.
Като отвориш бюлетина на МВР, все едно четеш списание „Кино”. До едно време броях колко операции са кръстени на филми, но като минаха 30, им загубих сметката. Нищо чудно подходящите заглавия да са свършили и да пратят родните криминалисти на феста за нови идеи. Отначало си мислех, че в МВР има някой комисар с партизанско име „Кръстника”, който едно време е отговарял за Киноцентъра по линия на Шесто и сега прилага на практика наученото там. После чух да питат министъра на вътрешните работи кой измисля имената на операциите, а той скромно каза – тези, които ги извършват. Значи на криминалистите така, отвътре им идва седмото изкуство. Пък може да имат някакъв договор с кинаджиите, кой знае? Нещо като полицейски вариант на „Понеделник, осем и половина”. Не, контрактът по-скоро ще е с Холивуд, защото спецакциите с имена на филми са предимно по американски образци. Европейското кино засега е представено само от Микеле Плачидо, а азиатското - от операция „Медузите” срещу шефа на варненския общински съвет. Там оригиналът е израелски.
Интересно – дали ние плащаме за авторските права, или те дават по някой долар за рекламата, която им правим? Направи ми впечатление, че операция „Килърите” беше точно след световната премиера на филма, само че в римейка на МВР главната роля вместо на Ащън Кътчър беше поверена на Пешо Сумиста Даже пуснахме втора и трета серия, за да поддържаме интереса на публиката. Има наистина някои изключения, но те си имат причини. Вместо „Комарджии”, където Мат Деймън играеше студент покерджия, нарекоха акцията срещу данъчните измамници „Всичко коз”. Те използвали кодовата фраза „без коз”, което значело, че сделката ще стане без фактура, и от МВР решили да качат на „всичко”. Все пак белотът е по-понятен на българина от покера. Ама съдът даде контра и пусна арестуваните под гаранция, та криминалистите останаха капо.
Ще попитате защо не се използват заглавия от българското кино. Операцията срещу фалшификациите в КАТ беше наречена „Регистраторите“ вместо „На всеки километър”, защото сериалът е компрометиран от римейка в предизборния клип на БСП. Сега трамвая го кара Борисов, а не Станишев. От милиционерско време кръщавките в МВР си имат правила. Първото от тях е, че всеки и всичко трябва да има кодово име – агентите, операциите, конспиративните квартири, даже факултетите и катедрите в школата. Второто е името да бъде кратко и ясно, по възможност от една дума. Третото – думата трябва е подходяща за случая. Делата за оперативно наблюдение или разработка (съкратено ДОН и ДОР) са били насочени срещу лица с вражеска дейност или поне с вражески настроения към „народната власт”, затова са им давани винаги лоши имена – „Свиня”, „Червей”, „Мекерета”, „Хайдуци”, „Двуличници”. Операцията срещу групата на Горуня се е казвала „Дураци” – руска дума, която значи глупаци. Писателят Георги Марков е бил „Скитник”. Няма да кръстят някой ИР (изменник на родината) Левски, я!
Тези правила очевидно действат и сега. Не върви примерно да наречеш операцията срещу заложните къщи в ромските квартали „Срещал съм и щастливи цигани” или подслушването на журналисти „Публикувайте чудовището на първа страница”. Дълги са и нямат негативна отсянка, затова са предпочетени имена като „Лихварите” и „Галерия”. Обратно, агентите, информаторите, нелегалите и секретните сътрудници едно време са получавали още при вербовката право сами да изберат псевдонимите си. Естествено, те са предпочитали героични имена Отворете решенията на комисията по досиетата и се уверете сами. Няма да намерите агент Юда или поп Кръстьо, макар че тези имена им подхождат. За сметка на това има Вихър, Дипломата, Хаджията, Пламък, Пастьор, Винер като създателя на кибернетиката, Огнянов като героя на Вазов от „Под игото” и т. н. Един от хората, донасяли за баща ми, се е наричал Войводата.
Президентът Георги Първанов е бил ангажиран по македонска линия, затова е кръстен Гоце – какъв по-добър патрон в случая от Гоце Делчев. Юнал Лютфи е бил агент Сидер като прочутия хайдутин, вицепремиерът Хараламби Анчев – Чавдар като войводата, Феим Чаушев – Бисер, кандидат-президентът проф. Иван Маразов – Библиотекара. Ако намирате правописна грешка в този псевдоним, тя е на ДС...
СРС-тата също са имали кодови имена. Мероприятие „Пирин” според тайния речник на Държавна сигурност означава подслушване на телефона, „Вихрен” – отваряне на кореспонденцията, а „Родопи” – поставяне на „бръмбари” в закрито помещение. Забележете, че различните видове подслушване носят винаги имена на планини или върхове. Това е отпечатъкът на съветската школа върху родните тайни служби – нали в КГБ са работели кръстниците на ДС. Интересно как се е казвала разработката срещу шефа на митниците Ваньо Танов (някога агент Гергов), дето изтече през флашки в интернет. „Гласовете ви чувам”? Не, това беше роман. „Дунав мост”? Нашите кръстници не си падат по родни продукции. „Разговорът”? Няма кофти смисъл. Най-вероятно е била „Флашданс”. Ама покрай нея на премиера му спретнаха едно мероприятие „Пирин”, та се чу чак в Брюксел. Какви заглавия ще видим през новия полицейски киносезон? Ще разберем след края на филм феста.
Крум Благов
Като отвориш бюлетина на МВР, все едно четеш списание „Кино”. До едно време броях колко операции са кръстени на филми, но като минаха 30, им загубих сметката. Нищо чудно подходящите заглавия да са свършили и да пратят родните криминалисти на феста за нови идеи. Отначало си мислех, че в МВР има някой комисар с партизанско име „Кръстника”, който едно време е отговарял за Киноцентъра по линия на Шесто и сега прилага на практика наученото там. После чух да питат министъра на вътрешните работи кой измисля имената на операциите, а той скромно каза – тези, които ги извършват. Значи на криминалистите така, отвътре им идва седмото изкуство. Пък може да имат някакъв договор с кинаджиите, кой знае? Нещо като полицейски вариант на „Понеделник, осем и половина”. Не, контрактът по-скоро ще е с Холивуд, защото спецакциите с имена на филми са предимно по американски образци. Европейското кино засега е представено само от Микеле Плачидо, а азиатското - от операция „Медузите” срещу шефа на варненския общински съвет. Там оригиналът е израелски.
Интересно – дали ние плащаме за авторските права, или те дават по някой долар за рекламата, която им правим? Направи ми впечатление, че операция „Килърите” беше точно след световната премиера на филма, само че в римейка на МВР главната роля вместо на Ащън Кътчър беше поверена на Пешо Сумиста Даже пуснахме втора и трета серия, за да поддържаме интереса на публиката. Има наистина някои изключения, но те си имат причини. Вместо „Комарджии”, където Мат Деймън играеше студент покерджия, нарекоха акцията срещу данъчните измамници „Всичко коз”. Те използвали кодовата фраза „без коз”, което значело, че сделката ще стане без фактура, и от МВР решили да качат на „всичко”. Все пак белотът е по-понятен на българина от покера. Ама съдът даде контра и пусна арестуваните под гаранция, та криминалистите останаха капо.
Ще попитате защо не се използват заглавия от българското кино. Операцията срещу фалшификациите в КАТ беше наречена „Регистраторите“ вместо „На всеки километър”, защото сериалът е компрометиран от римейка в предизборния клип на БСП. Сега трамвая го кара Борисов, а не Станишев. От милиционерско време кръщавките в МВР си имат правила. Първото от тях е, че всеки и всичко трябва да има кодово име – агентите, операциите, конспиративните квартири, даже факултетите и катедрите в школата. Второто е името да бъде кратко и ясно, по възможност от една дума. Третото – думата трябва е подходяща за случая. Делата за оперативно наблюдение или разработка (съкратено ДОН и ДОР) са били насочени срещу лица с вражеска дейност или поне с вражески настроения към „народната власт”, затова са им давани винаги лоши имена – „Свиня”, „Червей”, „Мекерета”, „Хайдуци”, „Двуличници”. Операцията срещу групата на Горуня се е казвала „Дураци” – руска дума, която значи глупаци. Писателят Георги Марков е бил „Скитник”. Няма да кръстят някой ИР (изменник на родината) Левски, я!
Тези правила очевидно действат и сега. Не върви примерно да наречеш операцията срещу заложните къщи в ромските квартали „Срещал съм и щастливи цигани” или подслушването на журналисти „Публикувайте чудовището на първа страница”. Дълги са и нямат негативна отсянка, затова са предпочетени имена като „Лихварите” и „Галерия”. Обратно, агентите, информаторите, нелегалите и секретните сътрудници едно време са получавали още при вербовката право сами да изберат псевдонимите си. Естествено, те са предпочитали героични имена Отворете решенията на комисията по досиетата и се уверете сами. Няма да намерите агент Юда или поп Кръстьо, макар че тези имена им подхождат. За сметка на това има Вихър, Дипломата, Хаджията, Пламък, Пастьор, Винер като създателя на кибернетиката, Огнянов като героя на Вазов от „Под игото” и т. н. Един от хората, донасяли за баща ми, се е наричал Войводата.
Президентът Георги Първанов е бил ангажиран по македонска линия, затова е кръстен Гоце – какъв по-добър патрон в случая от Гоце Делчев. Юнал Лютфи е бил агент Сидер като прочутия хайдутин, вицепремиерът Хараламби Анчев – Чавдар като войводата, Феим Чаушев – Бисер, кандидат-президентът проф. Иван Маразов – Библиотекара. Ако намирате правописна грешка в този псевдоним, тя е на ДС...
СРС-тата също са имали кодови имена. Мероприятие „Пирин” според тайния речник на Държавна сигурност означава подслушване на телефона, „Вихрен” – отваряне на кореспонденцията, а „Родопи” – поставяне на „бръмбари” в закрито помещение. Забележете, че различните видове подслушване носят винаги имена на планини или върхове. Това е отпечатъкът на съветската школа върху родните тайни служби – нали в КГБ са работели кръстниците на ДС. Интересно как се е казвала разработката срещу шефа на митниците Ваньо Танов (някога агент Гергов), дето изтече през флашки в интернет. „Гласовете ви чувам”? Не, това беше роман. „Дунав мост”? Нашите кръстници не си падат по родни продукции. „Разговорът”? Няма кофти смисъл. Най-вероятно е била „Флашданс”. Ама покрай нея на премиера му спретнаха едно мероприятие „Пирин”, та се чу чак в Брюксел. Какви заглавия ще видим през новия полицейски киносезон? Ще разберем след края на филм феста.
Крум Благов
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads