Идат сахарски жеги, с тях и непознати болести

Чакат ни повече от три месеца непрекъснати екстремни жеги, тревожи се в. Монитор. Заради глобалното затопляне в България климатът ще стане подобен на този в Северна Гърция. Това предупреди вчера проф. Веселин Александров, шеф на метеорологията в Националния институт по метеорология и хидрология. На първа работна среща в екоминистерството се събраха експерти от 6 министерства и 3 агенции, за да обсъдят какво трябва да се направи, за да не ни завари промяната във времето неподготвени.

До март на 2012 г. те трябва да изготвят национален план за справяне с нея, но още през ноември тази година всички министерства трябва да са наясно със своите задължения, твърди  зам.-министърът на екологията Евдокия Манева.За последното десетилетие температурата в страната се е повишила с 1,2 градуса и в момента през лятото средностатистически жегите над 25 градуса продължават към 25 дни. Те винаги увеличават смъртността, като създават и сериозни здравни проблеми на много хора. Според един от песимистичните сценарии обаче до края на века температурата ще скочи с още 5 градуса. Но още през 2050 г. се очаква да стане с поне 2-3 градуса по-топло, което ще ни осигури над 3 месеца небивали жеги.През 2003 г. във Франция от подобна топла вълна измряха 25 000 човека, а в цяла Западна Европа от необичайния пек починаха над 75 000 човека, напомня проф. Александров. Затоплянето вече ни показа своите възможности, но истинската му сила ще научаваме тепърва и здравните проблеми са едни от най-важните последствия, твърди той. Ще се наложи да се лекуваме от непознати доскоро болести.

Според прогнозите средногодишната температура в страната ще е между 10 и 12 градуса, но в Тракийската низина тя ще е с 5 градуса по-висока. Проучването показва, че в южните части на страната - до Пловдив, ще има средиземноморски климат, а като цяло България по брой на валежи ще се изравни с Испания.Климатът на Северна Гърция ще се премести в Тракийската низина.Но оттатък Стара планина ще се запази континенталният климат. Там обаче ще намалеят денонощните амплитуди. Минималните температури се повишават по-бързо от максималните, заради това дневната амплитуда се намалява, а нощите стават по-топли твърди проф. Александров. Със сигурност промяната в климата ще доведе „нечакани гости“ като маларийните комари или различни други опасни буболечки, за които все още у нас е твърде студено, предупреждава ученият. Вълни от непознати болести и по земеделските култури се очаква да пристигат от Турция. При повишаване на температурата е нормално да се измества ареалът им на север, коментира професорът. (Монитор)