Липсата на политическа алтернатива в България

Явор Дачков, Дойче веле

Поредният вот на недоверие към българското правителство и гротескните протестни акции или намерения за такива на опозицията, потвърдиха убеждението, че тройната коалиция е лоша, но нищо по-добро няма под ръка.

Ако имаше нещо по-добро от тази коалиция, правителството щеше да падне, а силите да се прегрупират за предсрочни избори. След Виденов никое правителство не е било толкова компрометирано, но за разлика от тогава, днес няма политици, които да апелират към доверието на избирателите. Изявените от различни опозиционни лидери намерения да се организират протести, бойкот на изпълнителната власт, напускане на парламента и всякакви други форми на бунт срещу властта, оставиха равнодушни дори и собствените им избиратели. Изглежда, че дори и твърдите привърженици вече си дават сметка за   

театралността на българската политика

 Опозицията трябва да призове хората към бунт, защото е опозиция. Това, че никой няма да излезе, няма никакво значение. Важното е, че пред камерите опозиционните лидери се държат като такива. Забележете - протестите се насрочват за след ваканцията на народните представители. Все едно, че недоволството може да почака недоволните първо да си починат, а после отново да ги връхлети с пълна сила. По тази логика ще е добре опозиционерите да изчакат още малко, защото след няколко месеца ще има редовни избори и на тях много ясно ще се покаже кой от какво и от кого е недоволен. Работата е там, че мнозина от тях самите не си вярват, че ще влязат в следващия парламент и затова днес толкова страстно играят играта на разгневени граждани. Борбата им е за оцеляване, а не за справедливост.

„Най-адекватен беше Ахмед Доган"

Хората разбират тази игра и очевидно вече не им се играе на нея. Със съжаление трябва да кажа, че Ахмед Доган беше най-адекватен през тази седмица. Той призна, че правителството има големи пропуски и е изправено пред сериозни проблеми, но не се вижда неговата алтернатива. Няма кой да го смени. Това е цинизмът на ситуацията. Всички български политици се постараха доста, за да се стигне до това положение, а днес няма друг изразител на волята на гражданите освен Европейската комисия. Тя се превърна в единствения защитник на техните интереси, а това не е съвсем нормална ситуация.