„Брюкселският” език – все още чужд за родните политици

Най-често срещаните думи в прословутия доклад на ОЛАФ, който изтече и в медиите, са : „резултат, установен, нередности, въпроси, с цел, подобряване, провери, служби, мерки, фалшифицирани и приблизително”. Самият доклад е съставен от редица сложно-съставни изречения, които са преведени едно към едно, с лексикални отклонения, които може би на английски са правилно конструирани. Например: думата „представители” в едно от изреченията е повторена 3 пъти, като явно преводачът е спестил местоимението „те” и не си е направил труда да потърси други синоними. Освен това в документа се говори за суми, които са споменати „приблизително”, но в същото време се цитират милиони. Вероятно е решено, че преведен дословно, документът ще е най- правдоподобен.

Повечето от констатациите са казани в прав текст, но не грубо или обидно, а с известен дипломатически финес. Писалите доклада акцентират повече върху същността на порочните явления, огромната обществена опасност от тях и категоричната необходимост от вземане на мерки за предотвратяването им, а не толкова на конкретни факти, имена и виновници, макар че и такива се споменават. С други думи, от Брюксел ни казват, че трябва да се справим приоритетно с явлението, а не да замажем гафа или в краен случай да се разправим с „посочения” грешник и доволно да протрием ръце, че сме си свършили работата.

И точно тук настъпва разминаването между казаното от Брюксел и чутото от българските политици. В това отношение представителите на опозицията по нищо не се различават от управляващите, които от години се самозалъгват, че като заметат боклука под килима, никой няма да го види. Да не говорим, че някои министри дори влизат в ролята на адвокати относно сгазилите лука техни подчинени.

Родните опозиционери обаче предпочитат ролята на прокурора, защото, от една страна, не са в позиция, която им позволява да замазват и прикриват, а от друга страна, ролята на обвинителя е по-ефектна и печеливша, пък и носи политически дивиденти. Какво рекоха опозиционните лидери, след като докладът на ОЛАФ стана обществено достояние. Най-общо казано, те в хор заскандираха: „Първанов трябва да..., президентът трябва да..., Гоце трябва да...подаде оставка”. Единствено изключение направиха Николай Свинаров и Бойко Борисов. Така например, според неформалния лидер на ГЕРБ нещата са много прости: „Нещата са елементарни. Това се е случвало и в други държави и който е отговорен, се съди.” Вижда се, че той се опитва да омаловажи изводите от доклада, а за виновните се изказва абстрактно и дори клиширано. Проблемът е в това, че „необходимият грешник”, върху който опозиционната глутница вкупом се нахвърли, на него не му е удобен, не е този, който кметът би искал да бъде. Виж, ако беше Станишев – тогава щеше да има гръмко „Станишев трябва да...подаде оставка.” Това е и основната разлика между изявленията на Борисов, от една страна и тези на Волен Сидеров и Иван Костов, от друга. Разликата е в необходимия виновник, върху когото се фиксира вниманието, а иначе главното остава встрани.

Бившият царист Николай Свинаров пък умишлено избегна темата и не само защото е правист и много добре знае, че опозицията не може да предизвика оставка или импийчмънт на президента и де юре, и де факто, а и защото до преди няколко месеца беше част от управляващата тройна коалиция. Някак си не върви да сочиш с пръст онези, с които до скоро си седял на една маса. А критиките от Брюксел винаги можеш да се направиш, че не си ги доразбрал...

В момента Волен Сидеров и Иван Костов се явяват като най-радикално настроените опозиционни трибуни с призиви за бойкот на управлението на местно и централно ниво, за напускане на парламента и т.н., но задължителното първо изречение в речите им е: „Първанов трябва да...”. И най-често продължението е „...подаде оставка”. Слушайки ги, човек остава с впечатлението, че сме президентска република. Държавният глава със сигурност има за какво да бъде обвиняван, но борбата с корупцията и престъпността, както и правилното усвояване на еврофондовете, за които най-остро ни критикуват от Брюксел, не са прерогативи на президента, а изцяло са задължение и работа на изпълнителната власт - правителството. В този контекст като че ли най-адекватна ще се окаже все пак реакцията на столичния кмет Бойко Борисов: „Докладът на ОЛАФ показа липсата на правителство.” Докато призивите на Костов „Първанов да върне..., Първанов да обясни... и т.н.” приличат повече на разчистване на сметки с лидера на вражеската партия БСП с десетгодишно закъснение. Дали пък и Сидеров не гони карез на държавния глава заради президентските избори през 2006? „Аз казвам нещата директно, тук няма какво да шикалкавим - президентът Първанов е свързан с престъпни кръгове!”

Само че личните им войни изместват донякъде проблема от болната глава на здравата, условно казано.

Елизабет Дафинова

Васил Василев