Малката чужбина в сърцето на София

Оказва се обаче, че контрол върху получилите статут и напусналите домовете за временно настаняване няма и никой не проверява адресите, които те подават към Държавната агенция за бежанците.

Настанените на външен адрес официално са около 4600 души в цялата страна, а само в София са около 3000. Такива цифри посочи Антон Митков, зам.-председател на ДА за бежанците. Той уточни, че агенцията не е задължена по закон да проверява адресите, които им се подават. Повтаряемост в регистрациите обаче има и се стига до 20 души в една квартира. „Не е нормално, да, но са нотариално заверени и нищо не може да направим”, казва той.

Едва 10 афганистанци в квартала

Темата за настаняването, житието и битието на нелегалните попадна беше повдигната след пожара на сграда-паметник на културата в район Възраждане. Там над 200 афганистанци напуснаха иначе необитаемото сдание, след като си напалили огън и пламна покрива.
 

Според очевидец на пожара сградата е дадена на българин от турски произход, който от своя страна я дава под наем на афганистанци. Няма ток и вода, а настанените палели огън, за да се топлят. В събота дори е имало сбиване и тогава продавачите са посочили на полицията наемодателя. Той обаче не е бил задържан.

Савина Савова, кмет на района със засилено бежанско присъствие, посочи, че сигнал за тази концентрация в бил подаден. Тя заяви, че реално ситуацията в квартала е рискова. „ Многото чужди граждани в София се концентрират тук и постоянно има проверки”.
 

Официалната статистика посочва, че от началото на годините регистрираните сирийци са 189, 10 от Афганистан и единици от Мароко или Алжир - фактически са много повече, посочи Савова. По думите й се поправя видео наблюдението на ул. „Пиротска” и тя е изискала повече полицейско присъствие. „Не познавам сирийци да живеят на такива места, в които нямат условия на живот. Работим с ДАБ, помагаме им, трудно е, но нещата се нормализират. Председателя на агенцията не може да контролира всеки бежанец”, коментира д-р Акрам Наюф, представител на сирийската общност.

Скупчени по мазета, за 10 лв.

Не е ясен точният брой на чужденците, които живеят в частни квартири и хостели в района. Те избират тези варианти за настаняване заради ниските цени на нощувките. Въпреки че нищо не издава, една сграда е хостел е ясно, че тук се подвизават чужденци - дългосрочно. Чистачката Надя казва, че цените са по около 20 лв, друга добавя – 10 лв. Гостите се отопляват с парно, печки и духалки. „Купуват си, готвят си тук, живеят си, добре им е. Чисто е, не е мизерно да кажеш! Супер е, аз съм тук чистачка, камериерка”, допълва Надя. 

В една от стаите вече месец живеят няколко души от Афганистан. „За един месец ни взимат по 320 лв.. Трима души спят тук, двама спят тук и един човек спи на земята. Ако отидем в някой добър хотел ще ни вземат много пари - по 20 лв. на човек за една вечер”, коментират живеещите. Чистачката Надя показва и мазето, което е цял хотел. Там спят негрите. В една стая са шестима и плащат по 50 лв. на седмица. „Но ако спиш нелегално, плащаш по 5 лв. ако им кажеш – повече”. Настанените казват, че полицията ежедневно идва и им проверява документите. „Ние си стоим тук, не излизаме навън. Заради полицията. Не можем да спим. Ако заспим - се тропа на вратата: отвори! Ако не е полицията, са от хотела - идват и ни броят колко сме”

Падналите парчета мазилка, необезопасените кабели и неопределеният брой на настанените в хостела явно не са привлекли вниманието на полицаите, които всеки ден проверяват чужденците. Защото бизнесът тук върви - освен не съвсем безопасно и безотчетно. Надя казва, че няма договор за работата си, сега започвала. „Нямам месец, нямам година”. Снимките приключват, когато този мъж се появява в хостела. Казва, че не е негов собственик, а го е наел. Той не поиска да бъде сниман и реагира агресивно на екипа, информира БТВ.