Наши дипломати в чужбина плачели да бъдат прибрани в куфар

  Българският кабинет почти целокупно се изнесе днес в НДК, където на кръгла маса беше представена за обсъждане националната стратегия за българите зад граница. Мотото й „С лице към хората” предложи само по себе си човешко послание, което обаче се удави в безкрайното пожелателно говорене, за това, което трябва да се случи в бъдеще като политики, ориентирани към старите диаспори и към новите български емигранти от една страна и към чужденците, търсещи в България нова родина, от друга.

  Самата стратегия се разработва ресорно вече повече от година, а междувременно неправителственият сектор организира поредица от обсъждания със съвсем конкретни предложения, които мълчаливо бяха подминати. Още по-голямо учудване породи фактът, че някои от организациите, които осъществиха най-живите дебати по темата, бяха игнонирани в качеството им на гости. След като лично се ръкува с присъстващите на форума представители на редица наши общности от чужбина, премиерът Станишев справедливо отбеляза, че България традиционно е била и продължава да бъде източник на емиграция. Българите в САЩ наброявали повече от 120 000, във Великобритания – над 70 000, в Испания – 60 000, при това цифрите били не дотам точни.

  Отделни проблеми на българите зад държавните граници напипа и вицепрезидентът Ангел Марин, който настоя спешно да се приемат промени в Закона за българите, живеещи извън пределите на България, определяйки настоящия, меко казано, като позорен. Деликатността в изказа се дължала на официалността на форума, добави Марин, който призова за промени и в Закона за заетостта, както и за необходимостта от засилено медийно присъствие на сънародниците ни извън България. (По този параграф ние от Frognews.bg не се чувстваме засегнати, защото трайно, последователно и отколе отразяваме различни аспекти от живота на тези хора. Да му мислят големите медии!) Съвсем откровено Марин призна, че не винаги и дипломатическите ни представители ни в чужбина си вършат както трябва работата, дори разкри, че неведнъж му идвало да хване един или друг посланик и да си го сложи в куфара, за да го върне обратно в България.

  Съвсем конкретен се оказа министър Даниел Вълчев, който направи бърз преглед на българските училища в различната им битност в чужбина, и повече като прагматик отсече, че за сметка на държавния бюджет си струва да се отпускат средства само за учители в тях по български език, по българска история и по българска география. Нямало смисъл да се отварят или поддържат български училища зад граница само заради едната идея да има такива, защото съществувала тенденция българите в чуждите страни да записват децата си в тамошни училища, за да им осигурят по-добра интеграция.

Социалният министър Масларова футуристично акцентира върху въвеждането на т.нар. „синя карта” и у нас (синята карта в Европа е това, което е зелената в САЩ), за да привличаме висококвалифицирани специалисти от трети страни. България би станала чудно място за живеене, ако реалностите през следващите години опровергаят силният скептицизъм, предизвикан от подобни утопии.

Правосъдният министър М. Тачева пък направи преглед на молбите за получаване на българско гражданство, отчитайки че пикът е бил през 2004 г., а, откакто България е станала член на ЕС, се появил спад. Независимо от него изоставането в Министерството с преписките било със завидната цифра от 60 000 молби. Тя настоя да се преосмисли и таксата за придобиване на гражданство, която била цифром и словом 3 български лева, но пък срокът за получаването му отскача между 3 и 4 години. За сметка на това рекордно бързо, но пък доста по-скъпо се „добивал българскиот пасош” оттатък Вардар. Иначе не било лошо новопокръстените българи поне да чуят националния химн, когато им се връчват новите паспорти. Спор няма!

Основното безпокойство на министър Стефан Данаилов, който очерта дейностите на културните ни институти зад граница (понастоящем 10 на фона на много по-голям брой през 90-та година), беше адресирано към новото поколение, което се ражда зад граница, без да владее български език и да познава българската култура. Но за да се промени това, трябвали средства.

В крайна сметка от кръглата маса остана впечатлението, че идеите и намеренията са в изобилие, но парите за реализацията им не стигат. Така че българите зад граница ще продължат да се спасяват поединично, избягвайки неудовлетворителния и затормозяващ контакт с българските институции. А желаещите да получат българско гражданство наши сънародници от старите общности в Молдова, Украйна, Македония, Гора, Западните покрайнини..., ще се давят в бумащина и ще чакат администрацията да избута дългата процедура по разглеждането на документите, защото на всичкото отгоре не й достига и административен капацитет да се забърза. Така България ще се лиши от наши, свежи български мозъци, които милеят за България много повече отколкото биха го правили, ако живееха постоянно тук. Но пък отвреме на време ще ги канят по кръгли маси, за да превърнат в подходящ фон за такива форуми неподправения им патриотизъм. Днешната не направи изключение! На българите зад пределите на родината, ако не друго, със сигурност им обещаха събор! А него част от днес присъствалите политици със сигурност ще се хванат на мило българско хорце!

Ана Кочева