Нищо подобно, драги българи. Това представление си
има и втора част. Досега червената нишка в повествованието криволичеше около
скрития живот на МВР. Идва ред обаче на митниците. Тази митична структура, от
която произлязоха доста новини и богати хора през годините на прехода, тепърва
ще захрани медиите със сензационни новини. Откъде съм сигурна ли? Ами слушайте.
В СРС-тата, които първо ни събраха очите, после ни възмутиха и накрай станаха
причина за оставката на вътрешния министър Румен Петков доста често се
споменават хора, свързани с митниците. Нещо повече, когато скандалите около МВР
уж вървяха към някакъв логичен финал, под прожекторите излезе от нафталина
известният на всички Емил Димитров-Ревизоро. Неговите тълкования на кодираните
послания в телефонните разговори, записвани тайно от ГДБОП ни насочиха към
процеси в митниците, които сякаш никой не желае да освети. Пита се защо.
Отговорът е, защото войната за митниците тепърва започва. Атаките срещу шефа на
агенция „Митници" Асен Асенов го принудиха да напише открито писмо, което
медиите публикуваха. Всъщност за какво става дума. Битката е кой да оглави
агенцията. Понеже официална информация по темата няма и няма да има, ще се
задоволим с кулоарната такава. Говори се, че в основата на атаките срещу Асенов
е негов заместник, заел поста на небезизвестния Димитър Толев, който бе уволнен
заради съмнения за корупция или по-точно, защото бил в списъка на ГДБОП за
връзки с хора от сенчестия бизнес. Така без някога да е работил в митниците,
заместнкът започнал да отговаря за последващия контрол и митническото
разузнаване. Злите езици споменават, че той е бил дълги години на работа в
Държавна сигурност, по-точно във Второ главно, където е бил шофьор и сътрудник
на Веско Монев, началник сектор. Говори се още, че дипломата му за висше
образование е от виетнамски ВУЗ. Дали тези клюки са верни или не са, не е
толкова важно, но запознати твърдят, че този човек често използвал името на
премиера Сергей Станишев, когато искал да се свърши дадена работа бързо и по
даден начин. Напоследък обаче сменил тактиката и вместо името на премиера,
започнал да споменава това на Петко Сертов, шеф на държавната агенция
„Национална сигурност". Всичко това правел, за да заслужи поста на своя
началник Асенов, в случай че административните промени в кабинета засегнат и
агенция „Митници". Дали това е точно така, е трудно да се каже, камо ли да се
докаже. Но факт е, че напоследък се появяват публикации, в които се твърди, че
хора от митниците са говорели по телефона за Запалката, разбирай Румен Петков,
за неговия шеф на кабинета Александър Петров и митничарка - ту от Горубляне, ту
от някое друго бюро. Някои среди твърдят, че е трудно и почти невъзможно да се
докаже, че става дума за някакви далавери или за някакви ходатайства. Eкшън акциите на ГДБОП по времето на ген. Ваньо Танов не довдедоха
до резултати, но това сега не се признава. По традиция от известно време в
схемата бяха забъркани и лица от кръга „Монтерей". Един от обичайните
заподозрени е ексвъншния министър Виктор Вълков, който обича да казва: „Умни
хора не вършат глупави престъпления", каквото и да значи това.
Митниците винаги са били една голяма вкусна хапка, която всеки иска да
налапа. По пътя към това златно блюдо има ретания, щипане и дори шамари. В
случая с Косьо Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора нещата отидоха съвсем далеч.
Митниците са сладко, но и опасно нещо. Разказах само част от слуховете и
подмятаният, които обикалят из парламента, партийните централи и коридорите на
властта. Който се интересува ще научи как Пилето от обявен за контрабандист е
станал ВИП-персона и кои митничари и политици имат заслуга за това. Могат да се
научат прелюбопитни подробности за един бивш син министър, който и до ден
днешен е на ти с механизмите за трафик на стоки, за връзката на хора от МВР и
политици с дубайското, турското и китайското карго. Има също един доклад на
ГДБОП (НСБОП)
отпреди две-три години, който описва схемите и тарифите на участниците в тях.
Как точно ще се развият събитията, предстои да видим.
Мария Лилова
