Омерта

Явор Дачков, в. „Гласове"

Когато задаваха въпрос на Иван Костов за корупцията по време на неговото управление, той отговаряше: "Има независима съдебна власт. Аз няма да се поддам на натиск, упражняван чрез слухове". Формално беше прав. По същество не. И го знаеше. Просто беше отработил този отговор и не оставяше възможност на хората, които го харесваха, но бяха скандализирани от корупцията на неговото управление, да намерят отговори на прости въпроси. Защо един футболен съдия от хасковския регион бе най-могъщият човек в държавата и само с едно обаждане назначаваше и уволняваше директори на предприятия, митничари, местни партийни сини лидери.
Имам предвид Христо Бисеров. Защо Йордан Цонев с прякор Ментата бе оставен да безчинства първо в Бургас, а след това и в цяла България, като шеф на бюджетната комисия в парламента. Впрочем Цонев май заема същия пост и днес и му предстои да отговаря на парламентарни атаки за корупцията от страна на същия Костов, с когото бяха толкова близки. Защо на някакъв си Балевски Костов даде безмитната търговия, срещу която днес е безкомпромисен борец. Защо Евгений Бакърджиев бе оставен да мародерства в такива ключови сектори като пътищата, благоустройството и приватизацията на БТК, а после беше уволнен без обяснения и сложен начело на листата във Видин за изборите през 2001 г.
Обясняваха си го, обяснявах си го, като една от поредните грешки. Нещо подобно сигурно са си мислели изпратените на лагер комунисти в Сибир, които пишели прочувствени писма до др. Сталин, за да го уведомят за станалата грешка. Аз го наричам наивност, но ако ми кажете, че е проява на глупост, няма да ви се разсърдя. Впрочем предаванията ми за корупцията на СДС в предаването "Гласове" по Канал 1 днес не се помнят. Те не бяха едно и две, но изглежда, че образът ми на заклет костовист е доминирал. Както и да е. Мисълта ми е, че и тогава питахме Костов за корупцията, която изпорти неговото управление, а той гледаше с отвращение на тези въпроси и мълчеше като комунист на разпит. По-точно е да се каже ­ като съучастник в закона за омертата. По-късно, при създаването на ДСБ, хората от залите му задаваха същите въпроси, но той отново се измъкваше с добре отработена, но ефектна фраза: "Жертвах партията, за да запазя държавата". Днес нито от партията му, нито от държавата е останало нещо. Затова мога да погледна по-критично и на това обяснение. Особено в светлината на искания от Иван Костов, Стефан Софиянски, Лидия Шулева и останалите вот на недоверие към правителството за неговата корумпираност. Това ми се вижда проява на безобразно нахалство. Бих подсказал на премиера Станишев без никакви угризения една реплика, която може да повтаря по време на целия дебат: "Има независима съдебна власт". Дори няма да звучи толкова садистично, колкото по времето на Костов, който лично беше посочил Филчев за главен прокурор. Тройната коалиция е нахална в своите безобразия. По-нахални са Костов, Софиянски, Шулева и останалите, които ще изобличават управляващите с изтъркана риторика, позната ни до втръсване.
И още нещо по повод поредната доза досиета. Иван Костов е знаел за всички, които бяха обявени от сегашната комисия, защото неговата не можа да го направи по причина на закона, приет от собственото му парламентарно мнозинство. Имената на разкритите днес агенти с картончета не бяха съобщени тогава. Ако навремето беше толкова гнуслив към Държавна сигурност, колкото е сега, Костов нямаше да ги търпи в управлението и да им възлага отговорни задачи. Закон за лустрация няма, въпреки че имаше мнозинство, което можеше да го наложи. И понеже тази латинска дума се превежда с българското "осветяване", няма да е лошо най-после да ни светне ­ на всички нас, че от много отдавна са ни отредили ролята на публика, от която нищо не зависи. Време е да нахлуем на сцената.