Мл. Сърбиновски: Мара Бунева е наша обща травма

Петък 13-ти 1928 г.: Мара Бунева застрелва управителя на тогавашната Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич.
Петък 13-ти 2012 г.: Паметната плочата на Мара Бунева в Скопие е счупена и изгорена.

И днес в Скопие на Камен мост ще се съберат неколцина патриоти, за да почетат паметта на българската революционерка Мара Бунева. Паметната й плоча в центъра на града обаче отдавна е счупена и почерняла от огън, разказа за Frognews.bg писателят Младен Сърбиновски. Тази паметна дата трябва да се отбелязва по нов, по европейски начин, препоръча той и посочи, че днешните България и Македония имат общи травми, които би трябвало заедно да лекуват. "Нека идват в Скопие повече хора от България на тази дата; нека дойдат телевизии, за да снимат, да покажат коя е Мара Бунева и всички заедно да почетем паметта й", пожела той.

Едно от забравените имена в българската национална история е това на Мара Бунева. Мнозина не са го чували въобще, други знаят, че е имало такава жена, но не могат да отговорят на въпроса какво е направила. Други го свързват преди всичко със скандалите, които се развихриха около нейната плоча в Скопие.

Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на ВМРО. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на Организацията. Тя е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания като стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“ Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия и отявлен българофоб, независимо че се е спасил от смърт преди това, демонстрирайки българско самосъзнание.

Впоследствие плочата е възстановена. Но на 13 януари 2007 година при отблязването на поредната годишнината от смъртта й в Скопие македонски и български граждани се събират, за да се поклонят пред паметта ѝ. Тогава те са бити и обиждани от организирана група, докато в същото време полицията гледа безучастно. Извършителите на побоя са задържани само формално, след което веднага са пуснати. Този срамен епизод е описан в книгата Шашма на писателя Младен Сърбиновски. Мара Бунева впрочем е една от главните героини в неговия роман. Един от главните герои пък на събитията през януари 2007 г. на Камен мост е Мирослав Ризински, той беше един от битите българи заради участието му в поклонението. Впоследствие на Ризински властите в Скопие скалъпиха измислен процес и го пратиха в затвора.

 

Само няколко часа след случилото се през 2007 г. плочата отново е осквернена и изкъртена. Този вандалски акт предизвиква и дипломатически скандал между България и Македония. Идва следващата 2008 г. Тогава в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис "Смърт за българите и предателите на 13 януари". Той се чете върху сграда, която се намира близо до българския Културно-информационен център в града. Днес плочата е счупена и потъмняла, вече никой не се наема да я възстанови...