Ще ли ги стигнем словенците?... Nikako ne bo zgodilo*!

Тези дни разбрахме, че качеството на живот у нас е по-лошо в сравнение със страни, които не са членове на Европейския съюз. България се оказа на незавидното 30-то място по този показател от 35 страни, като ни изпреварват дори Сърбия и Черна гора, а по показателя качество на здравеопазването пред нас е и Албания. Данните били от индекса на TheCatchUpIndex.eu, който отчита нивото на сближаване сред 35 страни в Европа – 27-те страни членки на ЕС плюс кандидатите за членство.

Добре, че все пак съпоставянето ни е със Сърбия и Черна гора, а не с една Словения, например. На пръв поглед изглежда като да няма чутовна разлика, все пак отново за ексюгорепублика говорим. Само че разликите помежду ни са твъ-ъ-ърде големи, толкова, че веднага идва наум оная приказка за влака, който и челно да го гоним, пак трудно ще го настигнем.

А иначе Словения е малка държавица, почти 5 пъти по-миниатюрна от България. Тя е пресечна точка на четири основни европейски географски региона: Алпите, Динарската област, Панонската равнина и Средиземноморието. Страната е предимно планинска, а словенците са запалени скиори и планинари. Националният им флаг изобразява тривърхия Триглав — най-високия връх в Словения с височина 2 864 метра.

Разстоянията там са къси, крайбрежната им ивица е някакви си 24-25 км, столицата им, Любляна има-няма 250 000 жители, нито метро са си построили, а и нямат намерение, нито тролеи и трамваи се движат из нея, само едни автобуси. София прилича на истински мегаполис на фона на Любляна. Ама само по отношение на стълпотворението от хора, автомобили, постройки... Във всяко друго отношение словенската столица е на светлинни години по-напред – чистичко, спретнато, подредено, спокойно, но не скучно, обратното: ведро, с много-много млади хора. Причината ли? Защото словенците не емигрират. Харесват си страната, обичат я и си живеят в нея. При това твърде добре! Тези, които заминават навън, непременно се връщат, в по-голямата си част. А и защо да ходят напред-назад, като на север граничат с Австрия, на запад с Италия. Малко по-нататък е и Германия. На пъпа на Европа си, а и Европа е у тях. Както би казал всеки българин, случили са словенците и на поробител, и на съседи. Явно не е без значение да си бил в границите на Австро-Унгария, вярно не е приятно да си под нечия юрисдикция, ама едно е да си плащал десятъка си на император Франц Йосиф, напр., друго – да си правил метани на султан Абдул Азис.

Любляна

Всъщност словенците се сдобиват със собствена държава едва в началото на 90-те години. Сред първите новоприети страни-членки на ЕС, въвеждат отрано и еврото, построяват си пътищата, стягат си градовете, продължават да строят и облагородяват. Но не безогледно, не едно върху друго, а разумно. По Адриатическото крайбрежие имат един голям курорт – Порто рож, но той прилича на Слънчев бряг от 80-те години: както си беше - непрезастроен, но с много зеленина и простор. Хотелите са приветливи, повечето свръхлуксозни, но и човешки, бетонни туловища няма, навсякъде се вижда морето. Градчета като Копер и Пиран са истински шедьоври със старата си, запазена венецианска архитектура и пословична словенска чистота и ред. Населението е двуезично, а местните казват, че италианците с удоволствие почиват тук, докато самите словенци ходят и по хърватското адриатическо крайбрежие. Може би там им е по-широко. А и по-евтино.

Стандартът е висок, средната работна заплата в много сектори наближава 3 000 евро, словенците се чувстват заможни, пътуват много, в Любляна изобилието от туристически бюра е впечатляващо. И тук руските туристи са най-многобройната група. Местните са понаучили руски и всеки славянски език им се струва руски, поради което почти навсякъде ще ви поздравяват с „Добрый день”, а на раздяла ще ви казват „Досвидание”. Отношението им обаче става с един нюанс по-приятелско, ако разберат, че сте българи. И много ще искат да ви разкажат цялата история на страната си, както и да ви изрецитират стихове от любимия си национален поет Франце Прешерн. Не че имат много други, които са писали на словенски, предвид историческата им съдба. Но точно защото са им малко, ги тачат безмерно. Както не са малко и онези словенци, които винаги носят със себе си томче със сонетните венци на поета. Е, имат и по-комерсиални, по-рекламни артикули в тази връзка. Като например т.нар. шоколадови Прешернови топчета, увити в бял станиол. Съвсем същите са като популярните Моцартови топчета, но в различна обвивка...И цената им е пак така висока, както на австрийските им събратя, „кугелите”.

Пиран на Адриатика

Впрочем цените в Словения не са съвсем по джоба на средностатистическия българин. За сметка на това пък, когато има намаления, те са сериозни и марковите изделия, в това число и прословутите с качеството си италиански обувки, падат драстично. В супермаркетите – също, въобще храната не е сериозно перо, както и в останалата част на развита Европа. Местната верига Меркатор, позната и в България, е сред най-скъпите, но и тук са влезли много от най-евтините магазини, известни на запад. Сред тях е и австрийският Hofer, който в Германия функционира като Aldi и поддържа най-ниските цени. Недоумение буди фактът, че тази верига все още не е стъпила и на родна почва.

И още много други факти будят недоумение, ако се взрем в съпоставките между нашите две държави. (За успокоение, все пак да вметна, че качеството и скоростта на нашия интернет са далеч по-добри). Най-драстична обаче е разликата между начина, по който изглеждат хората, иначе все славяни, тук у нас, и там при тях. Словенецът е спокоен, приветлив, любезен, усмихнат, рядко ще видиш намръщени и тъмни хора да бродят из улиците: друг пейзаж, други лица. Пък са толкова близо! И така далеч! Защо ли...?

-------------------------------------------------------------

Nikako ne bo zgodilo* = никак няма да стане

Frognews.bg