Таен план за нова Балканска федерация

Балканска федерация е последното спасение за Гърция. За този вариант заговориха политици в Атина, след като се разбра, че страната е в колапс и парите в хазната щели да стигнат до ноември. Някои кръгове в управляващата социалистическа партия ПАСОК настоявали да се проведат спешни разговори с водещи политически сили в България и Сърбия, за да се обсъди идеята. Колкото и да е абсурдна на пръв поглед, тя отговаря на европейските идеи за обединение и взаимопомощ, бил аргументът на социалистите, които вече виждат как кризата ги отвява от властта като цунами.

Идеята за обединение на бълкански държави не е нова. На 7 януари 2003 г. тогавашният гръцки външен министър Георгиус Папандреу предизвика шок в Европа с интервю за германския в. „Зюддойче цайтунг“. Папандреу предложи създаване на Балканска федерация Той заяви, че на Балканите вече няма „черни дупки“, тъй като повечето страни от региона искат да се интегрират в ЕС, което според него ще се случи много бързо.

Тогава като ужилени скочиха Македония и Хърватска, но българският премиер Симеон Сакскобургготски запази ледено мълчание. Говори се обаче, че той е имал разговори с управниците в Атина по въпроса. Те обещали пълна подкрепа на България за ЕС, ако царят даде рамо на екзотичната идея. И той дал, макар да знаел, че такъв проект няма как да се случи поне в близките години. Реанимираният план носел кодовото название „Несравним диамант”, в противовес на американския „Зелен диамант” от началото на 90-те години на м.в., който предвиждал създаването на мюсюлманска ос на Балканите.
Всъщност това била една от целите на Вашингтон във войните в бивша Югославия, за да се даде рамо на верния съюзник Турция. Сега обаче гръцкото лоби в Америка, което е второто по влияние след еврейското, смятало, че правителството на Обама ще подкрепи подобна идея.

Конфликтът между Израел и Турция отслабил в значителна степен американската любов към Анкара. Създаването на православна ос би провокирало Турция да коригира своята външна политика  и да стане по-сговорчива към изискванията на Брюксел, коментират османисти. Предимствата на проекта били доста, но основните са, че България и Сърбия ще получат достъп до Бяло и Средиземно море, а Гърция до Черно море.

Чрез Сърбия пък се открива сухопътният коридор към сърцето на Европа. Стратегическата инфраструктура щяла да превърне новата федерация в ключов икономически фактор и в магнит за инвеститори от САЩ, Китай, Русия, Япония, Южна Корея и др. водещи страни. От голямо значение били и петролопроводите и газопроводите които ще минават през територията на трите държави. С всеки изминал ден спасяването на Гърция се оказва все по-трудно. Съобщенията за фалит раждат невероятни слухове, които засягат други закъсали държави в Еврозоната. Това може да предизвика паника с невиждани последици.


Ригас Велестинлис (Ригас Фереос)
Ригас е национален герой на Гърция. Оказал е силно влияние върху гръцкото и балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват българския революционер Георги Сава Раковски, който го сочи за свой духовен учител. Негова статуи се издигат пред входа на Атинския университет и в Белград. Ригас е известен с репликата си: „По-добре 1 час свободен, отколкото 40 години робство“.

Димитър Попов

Раковски и Левски
Най-малко от 200 години на Балканите се говори за федерация. Тя е битувала в най-светлите умове: Георги Раковски, Васил Левски, Ригас Ферос, Светозар Маркович. Бурно са я подкрепяли италианските революционери Мацини и Гарибалди. Някога неосъщественото обединение е причина за завладяването на Балканите от Османската империя. Примери за това са Гръцкият проект на Екатерина Велика, както и проектите на Адам Черторийски и Йоан Каподистрия, свързани все с Руската империя.

Тито и Димитров
Балканска федерация е и любимата мечта на комунистическите дейци на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров. Те кроят планове след Втората световна война за обединение на Югославия и България. Разширеният вариант на федерацията включва още Гърция и Румъния, а още по-мащабният проект стига до Унгария Полша и Чехия. Ос на православието, наричали те политическите и геополитическите си блянове. На чаша сливовица вождовете от Белград и София се виждали като могъщи ръководители на световна икономическа и политическа сила. Сталин обаче им объркал сметките.