Мазняр и гадняр кръсти велика рокбанда

Ju_17

Едно гнусно същество се подвизава в най‒известния роман на Чарлз Дикенс „Дейвид Копърфийлд”. Той е мазняр и гадняр и за малко да затрие едно от малкото свястни семейства, които населяват иначе доста страшничкия Дикенсов свят. Въпросният тип е противник на Дейвид Копърфийлд; извратено влюбен в момичето, което въздиша по главния герой и с което Дейвид накрая се събира. Двуличен и лицемерен интригант, злодей, който в духа на романите на Дикенс накрая си получава заслуженото. Кой е той ли? Казва се Юрая Хийп! Моля? Да! Казва се точно така и на него е кръстена една от най‒легендарните групи на 20 век. А защо не и на 21‒ви. При това група, чийто основен композитор си пада по България.

Не е много ясно, защо англичаните са си избрали да се наричат точно Юрая Хийп (Uriah Heep). Пък и те не са взели това име веднага ‒ първо английската рок група, сформирана в далечната 1969 се наричала The Stalkers, после за известно време Spice, но не „гърлс” или „кейк”. А после стават Uriah Heep и са мега известни. Впрочем кръстник е китаристът Мик Бокс, който явно много си е падал по Дикенс.

Музиката им съчетава прогресив рок, арт рок, хард рок и хеви метъл. Между 1970 и 1976 г. те бачкат здраво и записват по два албума на година. Кен Хенсли пише като луд. Противоречиви са отзивите за музикантите ‒ не всички ги харесват, някои ги определят за епигони на Пърпъл и Цепелин. Може, но те си пеят и днес и правят концерти пред феновете си, които хич не са малко.

Най‒известната им песен естествено е „July Morning“, с която у нас посрещаме Джулая — първия юлски изгрев на слънцето на брега на морето. А пък някои си спомнят, че бандата е първата хардрок група, която е дошла у нас още през комунистическо време ‒ през август 1988 г. 25 са концертите им в най-големите български градове. Очевидци разправят, че повечето от хората, които тогава са присъствали там, отдавна вече са забравили какво е да живееш в България. Хм, може и да са прави...
Uriah heep - Free me