Доц. Живков за ФрогНюз: Атентатът в „Света Неделя“ е подхранен от Москва, цели установяване на комунистически режим

Това каза пред ФрогНюз доц. д-р Светослав Живков, историк и преподавател в Историческия факултет на Софийския университет. Говорим за атентата в храма „Света Неделя“, от който днес се навършват 100 години.

На 16 април 1925 година в катедралния храм на българите Военната организация на Българската комунистическа партия организира най-кървавия терористичен акт в българската история. На място са убити 134 души, по-късно още десетки умират от раните си. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати, множество граждани, включително деца.

„Самият атентат, като атентат, е замислен от българските комунисти. Цялостната линия, която е за вдигане на въоръжено въстание в България с цел установяване на комунистически режим, е зададена от Москва“.

„Редица фигури, които са ментално близки до комунистическия режим, обръщат причинно-следствени връзки и заявяват, че атентатът и преди него – Септемврийското въстание, са били резултат от репресиите срещу Комунистическата партия и нейните съмишленици. Всъщност е точно обратното – действията на Компартията, които са буквално срещу българската държава и цялостния социално-политически ред в нея, раждат контрареакция“.

„Ако говорим в академичен план – и фактологията, и причинно-следствените връзки около атентата са изяснени. На равнище общество и обществена перцепция имаме проблем – разказът за този атентат по-скоро разделя българското общество“. 

Ето и цялото интервю:

Доц. Живков, според Вас имаме ли общообществено разбиране за това, което се е случило в храма „Света Неделя“ на 16 април 1925 година – имаме ли разбиране върху външните влияния, идващи от Москва, в организацията на атентата, имаме ли представа за състоянието на българското общество тогава?

Ако говорим в академичен план – и фактологията, и причинно-следствените връзки около атентата са изяснени. Разбира се, има известни неясноти около документите, които се намират в Русия – българските историци нямат достъп до тях в последните 20 години, защото са засекретени. Те може да представят някои нюанси и подробности, но като цяло общият план е ясен.

Ако говорим за обществената перцепция за тези събития – за нещастие, това събитие, както и обстоятелствата около него, се използват включително за политически цели, за пропаганда, контрапропаганда. Превратното тълкуване на събитията тогава се използва в политически план за амнистиране или за оправдание на това откровено злодеяние.

Това е най-кървавият атентат в българската история и един от най-кървавите в европейската история до ерата на самолетните атентати. На равнище общество и обществена перцепция имаме проблем – разказът за този атентат по-скоро разделя българското общество. Основният фактор за това е нашата политическа действителност, както и недоизказаната истина за комунистическия режим, за ролята на Комунистическата партия, за ролята на Съветска Русия в българската политика. Много въпроси от нашето близко минало продължават да ни разделят – Народният съд, цялостната оценка на комунистическия режим.

Еднозначна ли е оценката на историците специалисти относно атентата?

Професионалните историци, които разглеждат атентата в контекста на този период от българската история – първата половина на 20. век, периода между войните – дават обективна оценка на тези събития. При тях няма пристрастност поне в последните 20 години. Друг е въпросът, че редица общественици, политикани, политици използват това събитие, тълкуват го превратно. Това е проблем, но проблем, който е извън историческата наука. Няма да чуете историк, специалист по тази тема, който да оправдава атентата или да го тълкува превратно. Може да има някакви индивидуални тълкувания – всеки историк е самостоятелен изследовател, но като цяло оценката е еднозначна.

А каква е оценката?

Не знаем колко точно са жертвите на атентата, тъй като има няколко десетки загинали впоследствие от раните си. При всички случаи, това е най-кървавият атентат в българската история. Той е част от политиката на Комунистическата партия по установяване на комунистически режим. Замисълът е не просто извършване на един атентат, а успоредно с него – вдигане на ново въстание от типа на Септемврийското. Всичко това е една акция, един проект, инспириран изцяло от БКП. БКП по това време се контролира и ръководи от Москва.

Още през 1919 година българските секции на Комунистическата партия приемат доброволно да бъдат секции на Комунистическия интернационал. Българската компартия е напълно зависима и изпълнява директивите на Москва. Самият атентат, като атентат, конкретно е замислен от българските комунисти. Цялостната линия, която е за вдигане на въоръжено въстание в България с цел установяване на комунистически режим, е зададена от Москва.

Какво рамкира този атентат, има ли някакво обръщало след събитията?

Трудно можем да отчетем генерално обръщало, но е факт, че атентатът води до обратната реакция – до допълнително озлобление в българското общество и до действия на властите и на хора, близки до властите, срещу комунистите. Трябва да признаем, че в някои случаи тези действия надхвърлят закона и го нарушават. Става дума за извънзаконова разправа с комунисти.

Това е тема, с която много се спекулира. Редица фигури, които са ментално близки до комунистическия режим, обръщат причинно-следствени връзки и заявяват, че самият атентат и преди него – Септемврийското въстание, са били резултат от репресиите срещу Комунистическата партия и нейните съмишленици. Всъщност е точно обратното – действията на Компартията, които са буквално срещу българската държава и цялостния социално-политически ред в нея, раждат контрареакция. Неслучайно големите насилия срещу комунисти, включително убийството на Гео Милев, което няма как да се оправдае – той е убит без съд и присъда – се случват след атентата.

Комунистическата пропаганда, включително през литературата, ще ни каже, че българското общество в този период е напълно потиснато от капитализмам напълно нещастно. Каква е обществената нагласа тогава?

Факт е, че българското общество след Първата световна война е общество, живеещо в сериозна криза, най-вече психологическа. Ефектите от Първата световна война са глобални за цяла Европа – икономически, социални, здравословни. България губи Първата световна война, Ньойският договор травматизира българското общество.

Това обаче не може да служи за оправдание нито за тероризъм, нито за всяка политика, която работи за унищожаването на българския суверенитет. През 20-те години на XX век в България има предпоставки за социално недоволство, макар че най-тежките години, чисто икономически, не са нито 1925 година, нито след това, а по-скоро 1923–1924 година. След този период българската икономика минава във възходящ тренд. Втората половина от 20-те години е положителна за страната в икономически план.

Социално недоволство, разбира се, има, както има и предпоставки за него, но, както казах, то съществува в цяла Европа. Когато има такова недоволство, доста често се намират безотговорни политици, които да го експлоатират за своите понякога директно корисни и противообществени цели.

Интервю на Илияна Маринкова