Според актуалната справка на министерството за периода 29 юни – 5 юли около 12 500 души живеят в населени места с режимно водоснабдяване в селата, а близо 5000 са жителите на единствения град на режим, който се намира в област Търговище.

 

Най-много населени места с ограничения във водоподаването има във Великотърновска област – 15 села с общо 8292 жители. Следват областите Перник с шест села и Търговище с четири.

 

За сравнение, към 7 юли 2025 г. без нормално водоснабдяване са били близо 142 000 души от осем града и 121 села в 38 общини.

 

В края на юни министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков заяви, че са набелязани краткосрочни и средносрочни мерки, които да помогнат Плевен и Ловеч да избегнат воден режим още тази година. По думите му за останалите потенциално рискови райони се извършва анализ и се провеждат срещи за идентифициране на всички възможни проблемни зони.

 

Макар общата картина да показва значително подобрение, разпределението на засегнатите населени места показва, че проблемът остава концентриран в определени райони на страната. Това подсказва, че водните режими все по-често зависят не само от наличието на воден ресурс, но и от състоянието на местната ВиК инфраструктура.

 

По-малко хора без вода, но проблемът далеч не е решен


Макар статистиката да изглежда окуражаваща, тя сама по себе си не означава, че водната криза е преодоляна. Предстои именно периодът, който традиционно поставя най-сериозно изпитание пред водоснабдителните системи – втората половина на юли и август, когато високите температури, по-голямото потребление и по-слабите валежи увеличават натиска върху водните ресурси.

 

По-доброто състояние на основните питейни язовири вероятно също допринася за по-благоприятната картина тази година. По данни на Министерството на околната среда и водите към 6 юли язовирите за питейно-битово водоснабдяване са запълнени на 90,53% от общия си обем. Това създава по-добри предпоставки за стабилно водоснабдяване в сравнение с предходното лято.

 

Но количеството вода само по себе си не решава проблема.

 

Старите тръби продължават да „изпиват“ водата


Един от най-сериозните проблеми остава състоянието на ВиК инфраструктурата. Последният подробен анализ на Комисията за енергийно и водно регулиране показва, че средните загуби по водопреносната мрежа в страната продължават да бъдат около 60%, а при някои оператори надхвърлят 80%.

 

Сред най-засегнатите са областите Перник и Шумен, където загубите са над 83%, Сливен с над 81%, както и София област и Пазарджик с повече от 80%. В Плевен, който през последните години се превърна в символ на водната криза в България, загубите също остават високи – над 71%.

 

Това означава, че значителна част от питейната вода се губи още преди да достигне до домакинствата и бизнеса.

Експерти по управление на водите от години предупреждават, че режимите не са следствие единствено от засушаването. Според тях амортизираната инфраструктура, високите загуби по мрежата и недостатъчните инвестиции в обновяването ѝ правят цели региони уязвими дори когато водните ресурси са сравнително добри.

 

Плевен – по-добра година, но не и окончателно решение


Плевен е един от най-показателните примери за това колко бързо ситуацията може да се подобри, когато природните условия са по-благоприятни, но инфраструктурните проблеми остават. След няколко поредни години на тежък воден режим градът посреща лятото без ограничения във водоснабдяването. По данни на ВиК – Плевен към края на юни във водоснабдителната система постъпват общо 861 литра вода в секунда – малко над минимално необходимите около 850 литра за нормалното функциониране на системата.

 

Подобрението обаче не означава, че проблемът е окончателно решен. Най-голямата част от водата продължава да идва от водоснабдителната група „Черни Осъм“, а градът остава силно зависим от този основен водоизточник. Същевременно амортизираният довеждащ водопровод продължава да бъде причина за сериозни загуби на вода.

 

Именно течовете по мрежата бяха сред основните причини през последните години десетки хиляди жители на Плевен и региона да живеят с режим на водата, въпреки че водният ресурс не беше напълно изчерпан.

 

Истинският тест предстои


Данните на МРРБ показват, че България посреща лятото в значително по-добра позиция спрямо 2025 г. Истинското изпитание за водоснабдителните системи обаче предстои през най-горещите седмици на сезона.

 

Ако през втората половина на юли и август се задържат продължителни високи температури и потреблението на вода нарасне, тогава ще стане по-ясно доколко предприетите мерки и наличните водни ресурси ще бъдат достатъчни, за да се избегнат нови режими.

 

Защото дори при сравнително пълни язовири водните режими могат да възникнат и поради други причини, ако голяма част от водата продължава да се губи по остарялата инфраструктура, преди изобщо да достигне до потребителите.

 

По-добрата картина през това лято безспорно дава основание за умерен оптимизъм. Истинският успех обаче няма да се измерва само с броя на хората на воден режим през това лято, а с това дали страната ще успее да намали хроничните загуби по ВиК мрежата и да направи водоснабдителните системи по-устойчиви. В противен случай всяко следващо по-сухо лято може отново да изправи цели региони пред познатия проблем с безводието.