Най-характерният ранен симптом е т.нар. мигрираща еритема – специфичен обрив около мястото на ухапването. Той може постепенно да се разрасне и да достигне диаметър от 30–40 сантиметра. В повечето случаи липсват други оплаквания като болка, висока температура или общо неразположение, което прави обрива най-важният предупредителен знак.
Според специалиста рискът от заразяване нараства след периоди на валежи и висока влажност, когато кърлежите стават по-активни и се увеличава броят на ухапванията.
Лаймската болест е бактериална инфекция, която се предава чрез ухапване от кърлеж и при навременно откриване се лекува успешно с антибиотици. Най-големият риск възниква при забавена диагноза или липса на лечение, когато бактерията може да се разпространи в организма и да засегне ставите, нервната система, сърцето, кожата и очите.
Сред най-честите усложнения са възпаление и подуване на големите стави, най-вече на коленете, парализа на лицевия нерв, менингит, нарушения в паметта и концентрацията, както и проблеми със сърдечния ритъм, които могат да причинят замайване, задух и припадъци.
В по-редки случаи се наблюдават хронични кожни изменения и възпаления на очите. При около 5–10% от пациентите дори след успешно лечение могат да се задържат симптоми като хронична умора, болки в мускулите и ставите и нарушения на съня.
Това обаче не означава, че инфекцията все още е активна, а се свързва с продължителна реакция на имунната система.
