Те са предоставени от АПИ по Закона за достъп до обществена информация и отразяват състоянието на настилките към края на 2025 година, обхващайки републиканската пътна мрежа, без да включват общинските пътища, които са извън отговорността на агенцията. Оценката се отнася само до качеството на настилката, без да включва други важни елементи като мантинели, пътни знаци, осветление и останалата инфраструктура.

 

Според критериите на АПИ пътищата се разделят в три категории – добро състояние при повреди по настилката под 10%, средно състояние при повреди между 10% и 30% и лошо състояние при увреждания над 30%. Общата картина показва сравнително близко разпределение между трите категории – около 37% от отчетената дължина на пътищата е в добро състояние, 36% е в средно, а 27% попада в категорията „лошо“.

 

Проблемите обаче са силно концентрирани в определени райони. В 53 общини повече от половината пътна настилка е в лошо състояние, а в 100 общини лошите участъци представляват поне една трета от цялата отчетена мрежа. В същото време 86 общини разполагат с повече от половината си пътища в добро състояние.

 

Сред общините с най-тежко състояние на пътната мрежа са Мизия, Цар Калоян, Медковец, Якимово и Якоруда, където цялата отчетена дължина на настилката е определена като лоша. Много висок дял на проблемните участъци има още в Приморско, Борован, Дългопол, Георги Дамяново, Несебър и Царево.

 

В някои общини лошото състояние засяга не само малки участъци, а десетки километри пътища. Сред тях са Враца, Монтана, Средец, Разград, Видин, Несебър, Сунгурларе, Ихтиман и Самоков, където проблемните пътни отсечки надхвърлят 50 километра.

 

На обратния полюс са общини като Струмяни, Суворово, Банско, Минерални бани, Чупрене, Опака, Неделино и Сопот, при които почти цялата или цялата отчетена пътна настилка е в добро състояние.

 

Сред по-големите общини с висок дял на качествени пътища се открояват Велинград, Благоевград, Аксаково, Омуртаг, Асеновград, Димитровград и Свиленград.

 

Анализът показва и ясно регионално разделение. В Югозападна България са концентрирани повече общини с висок дял на пътищата в добро състояние, докато в Северозапада преобладават районите с най-сериозни проблеми. Разликите се обясняват както с различното развитие на пътната инфраструктура, така и с начина, по който са разпределяни средствата за ремонти през годините.

 

Експертите подчертават, че качеството на пътищата не е единственият фактор за тежките катастрофи, но остава важна част от общата картина на пътната безопасност. Лошата настилка, съчетана с недостатъчна поддръжка, може да увеличи риска от инциденти дори при спазване на правилата и при наличие на технически изправни автомобили.

 

Според анализа подобряването на безопасността по пътищата изисква не само по-строг контрол върху водачите, но и системни инвестиции в изграждането и поддръжката на пътната мрежа.