Тридесет и пет години по-късно Конституцията остава действащата правна рамка на българската държава. През това време страната стана член на НАТО и Европейския съюз, премина през тежки политически и икономически кризи, няколко предсрочни парламентарни избора, служебни правителства и остри институционални конфликти. Всички тези процеси се развиха в рамките на конституционния ред.
От еднопартийно управление към парламентарна демокрация
Конституцията от 1991 г. заменя Живковата конституция от 1971 г., която закрепва ръководната роля на Българската комунистическа партия и концентрира значителна власт в Държавния съвет.
Новият Основен закон определя България като република с парламентарно управление, въвежда ясно разделение между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, гарантира свободните избори, многопартийната система, неприкосновеността на частната собственост и основните човешки права.
Конституцията обаче не е приета с пълен политически консенсус. Част от народните представители, известни като „Групата на 39-те“, отказват да подпишат документа и напускат Великото народно събрание в знак на протест срещу начина, по който според тях протича преходът. Въпреки това Конституцията е подкрепена от необходимото мнозинство – първоначално от 309 депутати, а впоследствие под нея подписите си поставят общо 313 народни представители.
Шест промени за 35 години
От приемането си досега Конституцията е изменяна шест пъти. По-голямата част от промените са свързани със съдебната власт, ограничаването на имунитетите, реформите във Висшия съдебен съвет и изпълнението на ангажиментите на България като държава член на Европейския съюз.
Най-мащабните изменения бяха приети в края на 2023 г. Те предвиждаха промени в структурата на прокуратурата, мандатите на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, както и ограничения в правомощията на президента при назначаването на служебно правителство.
През юли 2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни част от тези текстове, основно свързани със съдебната власт. Решението показа, че дори при широко парламентарно мнозинство конституционните промени подлежат на контрол за съответствие с основните принципи на Конституцията.
Конституцията и върховенството на закона
Основният закон гарантира независимостта на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и защитата на основните права и свободи.
Именно тези теми остават сред най-обсъжданите в обществения и политическия живот през последните години. Дебатите за съдебната реформа, отчетността на прокуратурата, избора на членовете на Висшия съдебен съвет и ефективността на правораздаването нееднократно поставят Конституцията в центъра на политическите спорове.
В ежегодните си доклади за върховенството на закона Европейската комисия продължава да отправя препоръки към България по въпроси като независимостта на съдебната власт, прозрачността при назначенията на висши длъжности, борбата с корупцията и медийната среда. Това показва, че въпреки законодателните промени част от предизвикателствата остават.
Конституцията определя правилата, но не ги прилага
През последните три десетилетия почти всяка голяма политическа криза е пораждала предложения за промени в Основния закон. Така общественото внимание често се насочва към въпроса дали самата Конституция е причината за институционалните проблеми.
Повечето конституционалисти обаче са единодушни по един въпрос – Конституцията определя рамката, в която функционира държавата, но качеството на управлението зависи от начина, по който институциите прилагат нейните принципи.
Именно затова дебатите през последните години рядко се концентрират върху основните ценности на Конституцията – парламентарната демокрация, разделението на властите и защитата на човешките права. Споровете са предимно за начина, по който тези принципи се реализират чрез законите и практиката.
35 години по-късно
Днес България е различна държава от тази през 1991 г. Страната е част от европейските и евроатлантическите структури, а демократичните институции функционират в рамките на Конституцията.
В същото време доверието в парламента, съдебната система и политическите институции остава сред най-ниските в Европейския съюз според редица социологически изследвания. Това показва, че предизвикателството не е единствено в текста на Основния закон, а и в неговото последователно прилагане.
Тридесет и петата годишнина от приемането на Конституцията е повод не само за историческа равносметка, но и за оценка доколко принципите, заложени през 1991 г., намират реално отражение в управлението на държавата. Защото Конституцията определя правилата на демокрацията, но тяхната ефективност зависи от институциите, които ги прилагат, и от общественото доверие в тях.
