63% искат държавата да не дава пари на партии, използващи език на омразата

Това показва проучване на "Отворено общество" за обществените нагласи спрямо речта на омразата, проведено в периода 22 април – 14 май 2016 г., публикувано на сайта на организацията. Данните са събрани чрез национално представително социологическо изследване сред 1197 пълнолетни българи.

Според анкетираните ромите са най-често обект на реч на омразата: 92% от хората, които са чували реч на омразата, съобщават, че изказванията са били насочени срещу роми. Значителен дял от респондентите са чували обаче и реч на омразата срещу мюсюлмани, турци, хомосексуални и чужденци. Значително се увеличава делът на респондентите, които са чували през последната година изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу мюсюлманите – от 10,6% през 2014 г. до 38% през 2016 г.

Телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на реч на омразата – три четвърти от респондентите, които в последната една година са чували реч на омразата, са я чували по телевизията. Нараства ролята на интернет в сравнение с изследванията през 2013 и 2014 г. – на практика интернет вече е второ по значение място като среда за разпространение на реч на омразата. Голямо значение като места за разпространение на речта на омразата обаче имат и магазини и заведения, общественият транспорт и работното място. Увеличава се одобрението за използването в традиционните медии на изрази, които съдържат краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти.

В същото време намалява делът на респондентите, които знаят, че определени форми на речта на омразата се преследват от закона като престъпление, както и на тези, които са съгласни, че държавата трябва да осигурява защита срещу речта на омразата и че прокуратурата и полицията трябва да се ангажират с нейното наказателно преследване. Въпреки тези негативни тенденции мнозинството български граждани (73%) продължават да не одобряват използването в публичното пространство на изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо малцинствени групи.

Преобладаващият брой от респондентите (49%) са съгласни, че държавата трябва да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу речта на омразата; 59% са съгласни, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу представители на малцинствени групи, а 65% са съгласни, че трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм. Склонността за съобщаване на органите на властта за такива престъпления обаче остава доста ниска – само 23% от респондентите биха подали лично сигнал в полицията, ако станат свидетели на реч на омразата.

Значително мнозинство от респондентите (63%) смятат, че държавата трябва да ограничи публичното финансиране на политически партии, ако техните ръководители правят изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени обществени групи, а 58% са съгласни с предложението да се спре предоставянето на национални и на европейски публични средства на медии, които разпространяват реч на омразата. Както и при изследването през 2014 г., проведените през 2016 г. фокус групи с младежи, учители и роми показват, че училищата трайно се утвърждават като места, в които не просто не се работи достатъчно за насърчаване на равенството между хората, но се разпространява реч на омразата. Учителите имат слаба чувствителност към проблема, не разполагат със специфични образователни инструменти за намеса, а нерядко и самите те изразяват расистки и ксенофобски настроения.

Както подчертава Препоръка 15 от 08.12.2015 г. на Европейската комисия против расизма и нетолерантността, дезинформацията и неразбирането са в основата на разпространението на речта на омразата и затова е необходимо в образователната система да бъдат приложени мерки за нейното ограничаване. Тези мерки трябва да бъдат насочени към най-младите и да включват гражданско образование и медийна грамотност. Както беше отбелязано и при предишните две изследвания, все по-остра става необходимостта от разработване и прилагане на национална политика за ограничаване и противодействие на речта на омразата. Без такава политика нарастват рисковете от задълбочаване на дискриминацията спрямо най-силно засегнатите обществени групи (роми, мюсюлмани, турци, чужденци и хомосексуални) и увеличаване на честотата на престъпленията от омраза.