Анонимен член на "Майките на София": Исках Бог да си ме прибере, защото душевната болка беше непоносима!

Аз самата минах през този ад след раждане на детето ми, който продължи 3 мъчителни години!
Никога не съм си представяла, че може да изпадна в подобно състояние! Нищо не ме радваше, изпитвах огромна мъка, болка, тъга, животът ми изглеждаше тежък и безсмислен, не можех да спя изобщо, не исках да ставам сутрин, а само да заспя и да не се събудя! Исках Бог да си ме прибере, защото душевната болка беше непоносима!

Нямах желание да се обличам добре, да се поддържам, да ходя на почивки, да живея...и то след такова радостно събитие като появата на детето ми!

Чувствах се виновна и се стравувах от това, въпреки че осъзнавах, че това е много страшна болест и, че аз нямам вина! А принципно съм силен и оправен човек.

След като разбрах, че я издирват и има депресия, веднага писах на посочения телефон и препоръчах лекарката, която буквално ме спаси и ми върна радостта от живота!

За съжаление обаче закъсняхме и не успяхме да спасим нея!

Толкова мъчно ми стана, въпреки че не я познавах, защото знам какво е преживявала!

Много хора омаловажава тази страшна болест и се държат с хората, които преминават през това, така сякаш те си измислят и се глезят! Дават им съвети да се занимават с разни неща, да си намирят хоби, да се стегнат и т.н. А това е болест, която трябва да се лекува, защото когато си болен, нямаш нито сили, нито желание за каквото и да било!

САМО ХОРА, КОИТО СА МИНАЛИ ПРЕЗ ТОВА, ЗНАЯТ ЗА КАКВЪВ АД СТАВА ДУМА!

А повярвайте ми, наистина е тежко и страшно, все едно си в ада и не можеш да се измъкнеш от там!!! И множеството самоубийства от депресия доказват това!

На мен ми помогна вярата в Бог и молитвите (много приятели се молеха за мен) и една психотерапевтка с от София с разговори и лекарства. За съжаление нищо друго, което бях опитала, не ми помогна - психолози, хомеопатия, хранителни добавки...

Анонимна съм, защото все още се срамувам открито да говоря за това, точно поради факта, че в България все още битува мнението, че депресията е глезотия и не се гледа сериозно на нея!

Анонимен член на "Майките на София", Facebook