България представи план за 6.6 млрд. евро пред Брюксел. Какво следва?

Планът за възстановяване стига крайната си точка близо 6 месеца след изтичането на крайния срок. Вчера вицепремиерът Атанас Пеканов определи забавянето като обосновано, защото планът е имал нужда от подобрения. Това обаче не е финалната права. Сега българският вариант на документа трябва да мине през радарите на Брюксел, които ще го оценяват по 11 критерия. Сред тях попада и наличието на контролни механизми за улавяне на всеки опит за измама, конфликт на интереси и двойно финансиране. 

Европейската комисия ще има два месеца да анализира плана. Следващата стъпка ще е Съветът на Европейския съюз, където планът ще отиде заедно със съответните препоръки на ЕК. Там държавите членки ще имат още един месец, за да го приемат. За положителен резултат се изисква 26 държави да го подкрепят. След това Европейската комисия ще има още четири седмици, за да направи първото плащане към България.

Важно е поне 30% от средствата да са предвидени за зелени проекти. Пътят към зелената енергетика предвижда закриване на въглищните централи, а България даде две дати. Най-ранната е 2038 г. Сценарият дойде на фона на протеста на миньорите у нас и уверението на държавата, че служителите във въглищните централи няма да останат без препитание. 

20% от средствата в Плана за възстановяване трябва да отидат за цифровизация и реформи, чрез които да се изпълнят препоръките към България по линия на Европейския семестър.

Планът на България е структуриран около четири от шест възможни стълба по механизма: Иновативна България, зелена България, свързана България и справедлива България. Планът включва мерки в области като декарбонизацията на икономиката, образованието и уменията, научните изследвания и иновациите, интелигентната промишленост, енергийната ефективност, устойчивото селско стопанство, цифровата свързаност, социалното приобщаване и здравеопазването. Проектите в плана обхващат целия жизнен цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост до 2026 г. В плана се предлагат проекти в пет от общо седемте европейски водещи области.