Леополд Георг Христиан Фридрих e първият крал на белгийците, който е на престола в периода от 1831 до 1865 г. Той е най-малкия син на Франц Фридрих Сакс-Кобург-Заалфелд и Аугуста Ройс-Еберсдорф.

Леополд е роден през 1790 в град Кобург, Бавария. През 1795 е назначен за полковник в руския Измайловски имперски полк, а 7 години по-късно е произведен в генерал. След окупирането на херцогство Саксония-Кобург от френските войски през 1806, отива в Париж. Там той отказва предлаганата му от Наполеон Бонапарт служба и заминава за Русия, където служи в кавалерията и се отличава в битката при Кулм. През 1815 достига чин генерал-лейтенант в руската армия.

През 1830 Леополд получава предложение за трона на Гърция, но отказва. След отделянето на Белгия от Обединено кралство Нидерландия той е поканен от Белгийския национален конгрес и на 26 юни 1831 е утвърден за първи крал на белгийците, като встъпва в длъжност след полагането на клетва на 21 юли. Този ден става национален празник на Белгия.