Без ток над 48 часа? ЕРП-тата ще плащат – но не навсякъде и не на всички

Поводът за законодателната инициатива бяха масовите аварии по Коледа миналата година, когато хиляди домакинства останаха без електричество за дни.

Съгласно новите разпоредби, ако прекъсването на електрозахранването надхвърли общо 48 часа в рамките на 72 часа, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи ще дължат неустойка на засегнатите клиенти за всяка допълнителна минута без ток. Размерът ѝ ще се определя в общите условия на доставчиците.

Важно уточнение: ако липсата на електричество се дължи на въведен ограничителен режим, неустойка няма да се изплаща.

Повече от пари – и повече от ток

Промените целят и нещо повече – да задължат ЕРП-тата да инвестират в поддръжката и модернизацията на мрежата, особено в проблемни райони. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вече ще контролира стриктно тези инвестиционни планове, като ще определя и минимум 30% от бюджета им да е за ремонти и реконструкция на съществуващите съоръжения.

КЕВР ще може също така да задължава мрежовите оператори да включат конкретни обекти в плановете си за модернизация, дори и по настояване на местната власт.

Кметове и ЕРП-та – директна линия

Кметовете на общини вече ще могат официално да предлагат инвестиции в мрежата за населени места с чести проблеми с тока. Те и ЕРП-тата ще трябва да изградят и специален комуникационен канал, вписан в общинските аварийни планове за бедствия.

Глоби, газ и лобизъм?

С промените се предвижда и четирикратно увеличение на глобите за ЕРП-тата, за да бъдат стимулирани да поддържат мрежите и да избегнат санкции. Също така бе решено, че горските терени няма да могат да се използват облекчено за изграждане на ВЕИ, което бе настояване на партията ѝ.

С по-спорен текст се дава възможност на КЕВР да отнема частично лицензии за разпределение на природен газ, ако пет години не е започнало изграждане на мрежа в даден район. 

Газификация: абсурдно изоставане

При средно потребление на газ от 30% в ЕС, в България този дял е едва 3.5%. Това води до замърсен въздух и отказ на инвеститори, които не могат да разчитат на газификация.