Дадоха заден за намаляването на паралелките с чужд език

"Целта на предложените изменения бе балансиране на системата, залитнала към чуждоезиковото обучение, но те бяха само първа крачка към планирано широко обсъждане по темата", коментира просветният министър Красимир Вълчев.

Указанията на просветното министерство за ограничаване на чуждоезиковите паралелки в гимназиите са били само насоки към училищата, които да послужат за обществено обсъждане на план-приема за 2026/27 г. Т.е. курс към рязко намаляване на паралелките по чужд език догодина няма да имапише "Сега".

Миналата седмица в социалните мрежи се появиха указания на МОН до училищата, в които се изброяват условия, с които те следва да съобразят план-приема си в 8. клас за следващата 2026/27 г. За училищата с интензивно изучаване на чужд език се изискваше поне три учебни предмета в 9. и 10. клас да се изучават на съответния език. А за да се предлага разширено изучаване на език се поставяше условие учениците в съответното училище да имат среден резултат от НВО по математика и български език в 10. клас, равен или над средния за страната.

Идеята на МОН бе балансиране на системата и недопускане на училища с крайно ниски резултати да дават голямо предимство на език, при положение, че учениците им не владеят дори български и математика на задоволително ниво. Така записани обаче - като указания, които звучаха задължително, правилата доведоха до лавина от критики и опасения за драстично орязване на приема в профили с интензивно и разширено обучение на чужд език, който е ключов за конкурентоспособността на децата, както и до прогнози за масови уволнения на учители по езици.

Седмица след избухналото напрежение от МОН обясниха, че указанията са били първоначални насоки към училищата, които да служат като основа за обсъждане при планирането на приема на осмокласници. "Указанията не представляват промяна на учебния план - такава е възможна единствено след изменение на Наредба № 4 за учебния план. Целта бе да се съберат мнения от Регионалните управления на образованието и училищата по места и след това да се обсъждат нормативни промени, които да бъдат подложени на обществено обсъждане", посочиха от МОН.

Просветният министър Красимир Вълчев обясни пред "Сега", че резки промени в образованието не могат да се правят, но системата е изкривена от години с даването на превес към чуждоезиковото обучение за сметка на българския и математиката. За тези предмети, дори взети заедно, има по-малко часове, отколкото за езиците, които са само едно от нужните умения на бъдещето за разлика от математиката и природните науки, които стават по-важни в ерата на изкуствения интелект. Затова и от 2017 г. е започнал курсът към увеличаване на професионалните паралелки за сметка на профилираните, а сегашните указания на МОН са продължение на дългосрочната политика за балансиране на учебните планове и повишаване на резултатите на учениците. През юли от ведомството също представиха за обсъждане подобни идеи за корекция на учебните планове за гимназиите.

"В годините бе допуснато всички училища и всички профили и професии да предлагат рамкови учебни планове с интензивно и разширено обучение по чужд език, т.е. повечето станаха като полуезикови гимназии. В резултат дори паралелките с профил природни науки в 8. клас учат само език, но не и биология, физика и химия", коментира той. По думите му над 1600 от около 2260 паралелки в 8. клас са с интензивно или разширено изучаване на език. "Преминаването от интензивно към разширено изучаване на език, т.е. от 18 на 12 часа на седмица, също дава достатъчно време за овладяване на езика", коментира министърът.