Дъщерята на Боевски: Страшно беше. Задържаха татко за секунди

- Защо се покрихте след инцидента?
Красимира: Никой не се е крил. Напротив, можете да ни откриете на обичайните ни места. Пазарувам в същите магазини, разхождаме малката на същите места. Пол през деня е главно в залите, но вечер гледа да е при мен, защото вече е глава на семейството. Сара пък току-що се прибра от тренировка. Дори не е ставало дума да я спираме или нещо подобно. Тя е категорична, че иска да продължи с тениса, и има доста сериозна подкрепа.
- А вие получихте ли подкрепа?
Кр.: Колкото и учудващо да звучи на някои, доста хора ни подкрепиха, за което им благодаря. Изненадана съм обаче от някои реакции на хора, които, без да са запознати със ситуацията, я коментират свободно. И то от държавни институции. Какви дългове сме имали, какви извинения е дал. Това е нелепо. Бил си признал. Няма такова нещо. През половин час се чуваме с адвокатите му. Аз не съм работила. Толкова ли е интересно това? А три деца не са ли работа? Но той е Феникс и ние му вярваме. Защото отново ще възкръсне. Нямаме причина да не му вярваме. Познаваме го прекалено добре и знаем през какво сме минали. През всичките години. Все има нещо, което става. Ето на 17-и му изтече наказанието и вече се шегувахме, че в Лондон може да спечели още една титла. И се появи друг проблем.
- Какво ви дразни най-много?
Кр.: Коментарите на хора, които дори не са се докосвали до него. Липсата на някаква заинтересованост от страна на държавата. Все пак не става въпрос за кой да е. Той е дал доста на България. И изведнъж всички го забравиха. Англичаните натискаха по всякакъв начин да пуснем на свобода един доказан убиец. Човек, който смля черепа на бармана на Златни пясъци. Австралийците пратиха делегация за онзи, дето закла децата пред църквата "Света Неделя". България бе направена на нищо. А самата тя в момента се прави, че нищо не е станало. Малко боли от това. Аз съм човекът, който алармира външно министерство. Защото ми се обади на мен. От този момент обаче нямаме никаква връзка с нито една институция. Нека дойдат, поне да ни изтарашат залите, след като се написа, че едва ли не са някакви депа за наркотици. Да ни проверят сметките. Ние сме готови на всичко.
- Говори се, че има сериозни дългове?
Кр.: Това не е истина. Обслужваме всички кредити на секундата. Може да се провери в банките. Един ден да не си платиш тока, и си длъжник. Но това означава, че има няколко милиона длъжници в България.
- А за кого е работил - за Брендо или за Златко Баретата?
Кр.: През целия си живот е работил само за Пол, Сара и Майра. И след това за мен. Други няма. Вероятно обаче това не се харесва. Но няма да стигнат до сърцата ни. Нека всички знаят, че не се крием. Гледаме телевизия, четем всички вестници. И знаем, че той ще се върне при нас.
- Сара, ти беше с баща си по време на задържането. Страшно ли беше?
Сара: Страшничко беше. Всичко стана за секунди. След това ни разпитаха. Поотделно. Нямах право да говоря с него. И ме закараха в едно сиропиталище. След което се прибрах в България. Мама дойде да ме вземе на летището.
- Отделяли ли сте се двамата в Бразилия?
С.: Не. Дори за секунда. Ходихме заедно и по магазините. Каквото знаех, им го казах.
- Смяташ ли да се отказваш от тениса?
С.: Напротив. Всичко това ме амбицира още повече да успея. Тренирам всеки ден. Отивам в школата на Боб Брет през декември. Чувствам се дори 10 пъти по-силна от това, което се случи.
Кр.: Това е отношение. Тя му написа писмо и му обясни всичко на треньора. Той й отвърна, че я чака през декември и няма да има никакви проблеми. А той е сред най-добрите в света. Но това е човек на света. Има съвсем други възприятия.
- Сара, толкова строг треньор ли бе баща ти, та чак да те пребива?
С.: Разликата между строг и лош е огромна. Аз започнах доста късно с тениса. Бях на 8 и половина. Ако не беше той, доста трудно щях да наваксам.
Кр.: А Иван Абаджиев да не би да беше херувим с тях? И той бе строг, но правеше шампиони.
- Колко пъти сте били заедно в САЩ? Говори се за над 30 пъти, за да се движи трафикът.
С.: Ходили сме три пъти. На турнирите. "Ориндж боул", "Еди Хеър" и "Принц къп". Дори тази година смятахме да пропуснем, защото просто имахме други планове. Последната дума обаче трябваше да е на Боб в Сан Ремо.
- Пол, баща ти изверг ли е?
П.: Искам само да кажа, че нито една дума, която ми бе сложена в устата, не е вярна. Нито една. Повече не искам да говоря. И без това ми е прекалено тежко.
- С какво се занимаваш в момента?
П.: Гледам залите. Опитвам се да помагам на мама. Бях на мач в петък, ама паднахме.
- Защо се отказа от футбола?
П.: Така реших. Просто в един момент разбрах, че вече няма смисъл. И приключих с него.
- А Майра какъв спорт ще избере?
Кр.: Засега никакъв. Тя е артистичната натура. Пее, рисува, танцува. Поне в момента спорт не й трябва. (24 часа)