Делото КТБ: Бисер Лазов се изнерви на въпроси за разпродавани от него апетитни активи

Лазов вчера пое ангажимент да отговори на въпроси свързани с активи на банката и случилото се с тях след затварянето й през юни 2014 г. Всички приеха това с ентусиазъм предвид гневната му реакция, че съдия Петрова не му е позволила да разкаже това в свободното си изложение преди няколко заседания.  Днес обаче се оказа, че изобщо не желае да отговаря на такива въпроси. Многократно си позволяваше да обяснява, че според него това което го питат нямало общо с обвинението, не виждал в каква връзка го питат, било му ясно какво се цели. Лазов сериозно си изпусна нервите, след като за пореден път заяви, че не разбира какво го питат, а  бившия директор на „Кредитен“ в КТБ Георги Зяпков конкретизира въпроса. Реакцията на Лазов бе да викне към него: „Я мълчи малко!“, което предизвика съдия Петрова да даде почивка, да каже, че поведението му е като деца на площадката, както и че ще започне да глобява за подобни изблици в залата, които не липсват от самото начало на изслушването на основния свидетел. Наяве лъснаха други роднински и приятелски връзки, които разгневиха Лазов, който  многократно си позволяваше да отправя обидни квалификации, да коментира емоционално въпросите, които му задават, да отказва да отговаря, защото според него не било по темата, както и да се възмущава, че го питали за неща, за които той не бил подготвен да отговаря или не си спомня.  „За да ви направя щастлив ще кажа „да“, но  всъщност не“, отговори на друг зададен към него въпрос.  

Причината за драмата и нервите на свидетелят Бисер Лазов днес бе заради дружеството „Евробилд 2003“, контролът над което той пое след затварянето на банката. Част от въпросите бяха конкретно за сградата на пл. „Гарибалди“, за тази на „София Прес“ и за сделки и задължения към други дружества управлявани от негови близки.  За казуса може да видите ТУК .

Ето и подробностите от днешното заседание:

Лазов първоначално започна с поредния емоционалния разказ, за който си носеше записки подготвени от много отдавна. Разказът му започна с многократно повтори, че той е бил отстранен, а адвокат Лазар Карадалиев отишъл и „седнал на стола на Василев", където останали касите и документите и заради това той не знаел почти нищо. По думите му тогава Василев бил „свалил маската си на ръководител, който управлява системата“. Тогава именно той лично написал обяснение, в което обяснил какво представлява Цветан Василев и какви ще са последствията. Нямал друг „инструментариум“ освен да предупреди колегите си и да съдейства на разследващите.

Последвал тормоз, наложило се да ходил по районни полицейски участъци и дори му било заведено дело, защото, по думите му, Василев се бил обидил. Кулминацията на тормоза бил през октомври, когато  в разни сайтове излизали информации, че бил прихванат на летището след завръщането си от Виена от разни хора и заради това определило действията му, което обаче не било вярно. След прекъсване и молба да започне да отговаря на въпроса за „Евробилд 2003“ Лазов първо възнегодува, защото искал да първо да обясни контекста, което не му беше позволено.

След мълчание и дълбоко поемане на въздух свидетелят заяви, че темата със сградата на пл. „Гарибалди“, която е била собственост на дружеството  нямала отношение по делото и това, за което го питат не било в обвинението, а освен това в 11 заседания вече е обяснявал достатъчно много неща.

Лазов бе попитан от къде твърди, че  е отстранен и до кога е правил ежедневните справки. Той отговори, че е бил само един служител и  е бил отстранен от работното си място, след като охраната не го е пуснала да влезе в кабинета му след една обедна почивка. Лазов потвърди, че е работел е в две дружества – „Фина ЕС“ АД и „Фина ЦЕ“ ЕООД, които е напуснал в края на юли 2014 г. от когато спира да прави и справките.

Лазов разказа как се е обадил на  тел. 112, за да обяснил какво се случва, но после е напуснал по законов ред, защото не познавал и не харесвал новия си работодател. „Подадох си молбичката и всичко си мина както трябва“, конкретизира свидетелят.

Последва ново обяснение, че няма какво да отговаря за „Евробилд 2003“ и всички прехвърлени имоти след затварянето на банката, защото, според него, това нямало отношение към делото. Още веднъж му беше напомнено, че той не може да определя кое има отношение и кое не, а Лазов отвърна, че това не било работа и на адвокат Константин Симеонов.  Свидетелят заяви, че не е придобил дружеството пряко, а по молба на предишния собственик, а управител е бил Тихомир Иванов. Известно му било, че банката е била под квестура, но не стана ясно дали е предпазвал имуществото на „Евробилд“ от квестурата на КТБ. Разказа, че няколко пъти ходили при квесторите, но се видели  само с един адвокат от което не последва нищо. Лазов няколко пъти заяви, че разпродаването на имуществото е било, защото той така е решил и заради това така е направил. Действията му нямали общо с предмета на делото, а то било за вадене на пари от банката.

На въпрос защо не е ипотекирал имуществото в полза на банката, след като е искал да го защити свидетелят зави, че отново не разбира въпроса и иска да се формулира по предмета на делото. Беше му напомнено, че той самия няма юридическо образование за да определя предмета на делото. След продължително мълчание Лазов обясни, че никъде не бил казвал, че му е известно как се прави обезпечение, а впечатленията му за това били от служителите на Василев, които не си били  обезпечили БТК, а сега той какво им бил виновен. Той обясни още, че реално той не бил поставен да пази, така е преценил, че ще се запази и няма да се разпилее. На въпрос дали като собственик той е взимал решения, Лазов отново дълго мълча, след което заяви, че до сега бил отговорил, бил решил така и да отговарят другите. Отговори, че не е освободил управителя Тихомир Иванов, когато му се бил оплакал, че го заплашват веднага, а чак през септември 2016 г., защото вече нямало да работят в един офис.

Лазов много се разгневи и на въпрос от кога „Ню Кооп Инвест“ е кредитор на „Евробилд 2003“ и заяви, че за него този въпрос бил приключен, а всичко може да се види при синдика. Не отговори дали това задължение го е имало към 20 юни 2014 г., защото това пък го пишело в решение на съда и още веднъж повтори, че за него вече този въпрос е приключил, а той бил уредил сделката със синдиците на КТБ за 1 лев в полза на банката. Обясни, че това задължение не присъствало в ежедневните справки, защото те не се занимавали със задължения на дружествата.   Малко по-късно той бе питан за няколко лица дали ги познава и в какви отношения е с тях. Сред тях бе и името на Ненчо Трифонов, управител на „Ню Кооп Инвест“. Лазов заяви, че ги познава, но няма взаимоотношения с тях и му било ясно на къде бият въпросите и за какво бил целия напън. След поредната забележка да не си позволява такива коментари и да отговори той заяви още по изнервено, че  Трифонов живее със сестра му на семейни начала, така както той с Албена Андреева. След изказаната благодарност към защитата, че не го били питали колко пъти си изпълнявал задълженията по семейните начала с нея бе поискана глоба за държанието му, но съдия Петрова за сега се въздържа от такива крайни мерки.

На въпрос дали му е известно какво се случи със сградата на „София Прес“ също свързана с „Евробилд 2003“, Лазов пак заяви, че за него въпросите за имуществото на банката били приключени и поиска да се говори за кредитите, а не за обезпеченията, защото не разбирал сега защо били толкова стриктни хората в залата и го питали за точно това.  Бил се погрижил за други кредитори, а не за КТБ пак защото така е преценил. Не можа да отговори и дали договорените суми по сделките дали и къде реално са постъпвали, както и, че не знаел дали сумите на задълженията и реализирането на активите съвпадат. Оказа се че не знае кога е възникнало кредитното задължение, както и на базата на какъв договор е, а освен това мисли, че вече е отговорил, че документите са при синдика.

Следващата поредицата от въпроси: дали, както сградата на пл. „Гарибалди“ и тази на „София Прес“,  така и  терена под втората сграда са продадени по негово решение с цел да ги „охранява“;  дали сумите са постъпили по сметки на дружеството което е негова собственост; дали знае размера на тези суми, дали той сам е преценил, че само първата сграда е достатъчно обезпечение, като и дали е запознат със сигнал описващ всички разпореждания с имуществото на „Евробилд 2003“, подаден преди поисканата несъстоятелност.

Лазов отговори, че е запознат със сигнала от синдика на дружеството,  не знае какви са сумите, не знае дали  са пълния размер на задълженията, но това което идвало отивало за други кредитори, а не за КТБ. Допълни, че ако имало кой да го пита за тези неща, това бил синдика на дружеството и КТБ. Стана ясно, че не знае датата на неплатежоспособността на фирмата, освен това не знае къде са отивали парите от всички сделките от октомври 2014  г. до февруари 2015 г.

Категоричен бе, че  той бил само собственик и не отговарял за тези неща, но пък той е взимал решенията. Така стана ясно, че по негово разпореждане управителят Тихомир Иванов е депозирал в КТБ заявления за прихващане срещу наема на сградата на пл. „Гарибалди“ и за подчинен срочен дълг.

Попитан дали когато е правил разпореждания с имущество и  е насочвал суми в други посоки е уведомявал КТБ за предстоящите си действия, след като това изрично се изисква по кредитните договори. Лазов отговори, че до колкото знаел нямало просрочване на кредит и според него ги е  информирал  какво мисли да прави, при положение, че банката била обезпечена. Оказа се обаче, че квесторите изобщо не са били уведомени писмено и дори изобщо не е имало среща с тях, а с адвокат, който Лозов не помни как се казва.  Вероятно усещайки се, че признава, че се е разпореждал с активи Лазов веднага заяви, че в хода на делото за несъстоятелност на „Евробилд 2003“ всеки можел да има претенции всеки.  Той потвърди, също така че несъстоятелността на „Евробилд 2003“ реално е поискана от дружеството „Дивал“, като той лично е поискал да бъде подписано така молба от Емил Галов.

Лазов бе попитан директно дали той лично и или негови дружества са придобивали активи след затварянето на банката. Отговорът му бе, че няма спомен.