Прокуратурата плаща 100 000 лева на оправданите по делото за крадените танкове „Майбах“

И двамата са искали да бъдат обезщетени с по 150 000 лева за претърпените от широко отразявания процес неимуществени вреди, а Петров е претендирал и близо 11 000 лева разноскиq mrte fye Lex News.

Скандалните разкрития за кражбата на танкове бяха оповестени в края на 2007 г., а първоначално бившият зам.-шеф на поделението в Ямбол Алексей Петров и третият подсъдим по делото германец Томас Гмайер бяха осъдени на по 4 години затвор, докато Матеус Майер получи условна присъда. Тезата на обвинението беше, че машините са изнасяни в чужбина, защото представляват интерес за колекционери, а двамата германци – музейни експерти, дошли в България именно с тази цел. Ставаше дума за вкопани в земята немски танкове „Панцер“ IV от Втората световна война с двигатели „Майбах“. След първоначалните присъди Военно-апелативният съд върна делото и последва оправдаване и за тримата подсъдими на три инстанции, като делото приключи окончателно преди 3 години.

На две инстанции след това Алексей Петров спечели делото по ЗОДОВ, а Бургаският апелативен съд му присъди обезщетение от 60 000 лева за неимуществените вреди, както и 10 800 лева за разноските. Върховният касационен съд пък реши наскоро да допусне касационно обжалване единствено по искането на прокуратурата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.

В хода на делото майор Петров е представил доказателства, че процесът срещу него е бил широко отразяван, бил е показван как го водят в съдебна зала с белезници и случилото се сринало авторитета му. Приятели и колеги са отдръпнали, започнали подигравателно да се обръщат към него с „Альоша танкиста“. Случаят тотално обърнал живота му, като преди това бил отдаден на армията, патриотично настроен офицер.

Първоначално Окръжният съд в Сливен му присъжда 80 000 лева за страданията и 10 800 лева за разноски, но след това апелативните съдии в Бургас намалиха обезщетението за неимуществени вреди до 60 000 лева. Според тях няма доказателства, че Петров не е могъл да си намери работа след напускането на армията и не е имал достатъчно пари, а като доказателство за това е посочено, че е получил обезщетение при напускането от 30 000 лева, а след това работел като управител на мебелна фирма.

От своя страна, германецът Матеус Майер вече окончателно спечели делото срещу прокуратурата, която е осъдена да му плати обезщетение от 30 000 лева. В този случай ВКС не видя никакви основания за допускане до касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.

В него бургаските съдии прецениха, че Майер трябва да бъде обезщетен за задържането под стража за две седмици, за негативите от широкото отразяване на процеса, който продължи 8 години и половина, както и за това, че е бил обвинен в чужда държава, далеч от близките си. Съдът е оценил и пенсионната възраст на Майер, който е на 67 години, като пише, че заради това понася по-тежко негативите от неоснователното обвинение.

Според съдиите справедливото обезщетение е дори 35 000 лева, но то е намалено с 5000 лева, защото в хода на процеса германецът се е отклонил от адреса в Ямбол, където е трябвало да бъде и е заминал за Германия. Това стана причина за издирването му и последвалото производство по екстрадиция, което съдът оценява като съпричиняване на забавения изход на делото. Съдиите в Германия при отказаха екстрадицията с мотив, че е липсвало намерение за кражба.

В крайна сметка прокуратурата ще трябва да плати повече на оправданите, отколкото са стрували въпросните танкове. В хода на делото стана ясно, че те дори не са се водели на отчет като редовни танко-огневи точки, а като легендировачни. Затова и вещите лица са им дали само сантиментална стойност.

„Както е известно, за реализиране на наказателна отговорност за престъпно отнемане на чужди вещи е релевантна средната пазарна цена, каквато инкриминираното имущество не притежава (поради статута им на излишни за армията и снети от отчет с цел да бъдат бракувани)“, се казваше в оправдателното решение на ВКС. Нещо повече, върховните съдии подчертаха, че дори армията не е констатирала липсата на старите танкове, тъй като установените впоследствие наличности дори надхвърляли броя на водените на отчет.

„Друг е въпросът, че бракуваната военна техника е ценна с оглед на нейната историческа и културна стойност, многократно превишаваща стойността ѝ на материален актив, и именно тази ѝ ценност е привлякла вниманието на немските музейни експерти“, се казваше в решението на ВКС.