Денят на толерантността – тестът, който обществото днес трудно взема

Как започва всичко

През 1995 г., в разгара на глобални напрежения и след серия етнически конфликти, ЮНЕСКО приема Декларацията за принципите на толерантността. Документ, който се оказва изненадващо съвременен и днес: уважение към културни различия, отказ от дискриминация и усилие обществата да бъдат изграждани около диалог, а не около подозрения. На следващата година ООН обявява 16 ноември за Международен ден на толерантността, за да подчертае принципите, които често губим покрай новините от един все по-напрегнат свят.

Защо темата стои толкова остро през 2025 г.

Войните в различни региони, миграционният натиск, надигащият се популизъм и радикализацията формират среда, в която търпимостта се изтласква от страх и ярост. Онлайн пространството допълнително усилва напрежението. Достатъчен е един пост, за да превърне спор в буря.

В този контекст толерантността вече не е „добра практика“, а нещо като обществен предпазител.

Когато го махнеш, токът удря всички.

Къде светът успява – добри примери

В някои държави работата по намаляване на общественото напрежение върви по-ясно и последователно.

В Канада има училищни програми, които учат децата да разпознават езика на омразата и да реагират уверено, когато го видят. Нидерландия инвестира в местни центрове, където новодошли и местни създават общи проекти. В Германия междурелигиозни съвети от години посредничат между общности, за да не се стига до конфликти.

Това са примери, които показват, че толерантността не се случва сама. Тя е работа – понякога скучна, понякога тромава, но почти винаги ефективна.

Българската картина

У нас дискусиите за различията често преминават през остри публични реакции. Темите се политизират бързо, а социалните мрежи понякога действат като усилвател на недоверието. През последната година не липсваха случаи на нападения срещу хора от уязвими групи, скандали заради етническо напрежение или онлайн кампании с груб тон.

Проблемът не е само в поведението, а и в липсата на дългосрочни механизми за превенция – обучения за администрация, системна работа в училищата, ясни правила за институционална реакция.

Понякога изглежда, че толерантността се пази по инерция, а не като цел.

През очите на младите

Любопитното е, че младите хора често се оказват по-спокойни към различието от предишните поколения. В университетите се развиват клубове и проекти за междудисциплинарен обмен, а в някои училища учениците сами организират кампании срещу омразата.

Разбира се, присъствието на социалните мрежи в живота им носи и обратната страна – бързи конфликти, които се разрастват за секунди. Но там, където има работа с медиен анализ и критично мислене, резултатът е видим.

Ако има поколение, което може да изгради различна култура на общуване, това е именно сегашното.

Празник с урок, а не с протокол

Международният ден на толерантността не е от датите, които водят до тържества.

Той е по-скоро спирачка – момент да се огледаме и да си зададем прост въпрос: дали различието около нас буди любопитство или раздразнение.

Отговорът обикновено казва повече за обществото, отколкото който и да е официален доклад.

Толерантността не е подарък, а навик. Навик да слушаме, да преценяваме бавно и да поставяме граници ясно, когато някой злоупотребява с това доверие.

Ако светът някога стане по-спокоен, това вероятно ще е заради милионите малки, почти незабележими решения на хора, които избират уважението пред страха.

ФрогНюз