Последен шанс за океаните. Лидерите обещават, но не действат

Но с натрупващите се заплахи за морските екосистеми, учени и природозащитници предупреждават държавите да не се ограничават само с декларативна загриженост за проблем, който често остава в сянката на климатичната криза, пише Politico.

Какво е заложено на карта?

Океаните произвеждат около половината от кислорода на планетата, абсорбират 30% от всички въглеродни емисии и улавят 90% от излишната топлина, генерирана от тях. Те са най-големият въглероден поглътител на Земята.

Но морските и крайбрежните екосистеми са изправени пред множество заплахи – от климатичните промени и ерозията на бреговете, през покачването на морското равнище, до свръхулова и замърсяване – и тази роля на океана може да се промени.

Според доклад на ЮНЕСКО от 2024 г., нивата на кислород в океаните намаляват, а затоплянето им се случва с безпрецедентна скорост.

Крайбрежните въглеродни екосистеми – като мангровите гори, морските треви и приливните блата – остават важен резервоар за въглерод, но между 20 и 35% от тях са загубени от 1970 г. насам.

НПО-то OceanCare предупреждава, че състоянието на океаните се е влошило още повече след последната Конференция на ООН за океаните в Лисабон през 2022 г.

„Оттогава виждаме влошаване на океанските показатели, докато правителствата продължават с красиви, но безрезултатни изказвания“, заяви управляващият директор на OceanCare Фабиен Маклелан. „Прозорецът за ефективни действия ще се затвори в рамките на следващите 5-10 години“.

Каква е целта на конференцията?

За разлика от Конференциите по климата, тук няма задължителни договорености. Основният резултат се очаква да бъде „политическа декларация“, която страните ще подкрепят в последния ден.

Проектът на финалната декларация обаче е значително отслабен спрямо първоначалния текст – отпаднало е споменаването на „тройната планетарна криза“ (климатични промени, замърсяване и загуба на биоразнообразие), а езикът по темите като декарбонизация на корабоплаването и ратификацията на Договора за открито море (BBNJ) е станал по-мек – нещо, което притеснява групи като Грийнпийс.

Една от ключовите цели на конференцията е именно ратифицирането на Договора за открито море, който цели създаване на морски защитени зони в международни води. Той ще влезе в сила само след като бъде ратифициран от 60 държави. Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви в понеделник, че достатъчен брой страни вече са „формално ангажирани“ с ратификацията – което се смята за успех на конференцията.

Френският министър на екологичния преход Анес Пание-Рюнашер заяви, че „с голяма вероятност ратификацията ще бъде факт до края на годината“. Официалните процедури обаче могат да отнемат време. До момента договорът е ратифициран от 50 държави.

Други теми в дневния ред

Конференцията е и възможност за страните да обявят нови ангажименти в области като екологично финансиране, дълбоководно минно дело, незаконен риболов и траление.

В понеделник Кипър, Маршаловите острови и Латвия се присъединиха към международния призив за мораториум върху дълбоководния добив, с което общият брой на подкрепящите тази мярка страни достигна 37. Всички изразяват загриженост за потенциалните вреди от добив на минерали в морските дълбини.

Паралелно с това продължават трудни преговори по глобалния договор за пластмасите, който е блокиран заради разногласия по въпроса дали да се ограничи производството на пластмаса. Следващият официален кръг от преговори ще се състои през август в Женева, Швейцария.

Кой присъства – и кой не?

Конференцията беше открита от президента на Франция Еманюел Макрон, бразилския лидер Лула да Силва, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и президента на Коста Рика Родриго Чавес – съвдомакин на събитието.

САЩ обаче отсъстват.

Администрацията на Доналд Тръмп отказа да участва, като заяви чрез Държавния департамент, че конференцията е „в противоречие с американските позиции“. Тръмп вече е заявявал, че ООН-целите за устойчиво развитие са „несъвместими с американския суверенитет“.

Китай, напротив, изпрати своя вицепрезидент Хан Джън, с което демонстрира желание за ангажираност с глобалната екологична дипломация и сближаване с Европа.

Конференцията в Ница е съпътствана и от присъствието на множество НПО и търговски организации – включително рибарски асоциации и френския морски гигант CMA CGM, който е и официален партньор на събитието.

Какво прави ЕС?

Европейската комисия представи в Ница нов Европейски пакт за океаните, обявен от Урсула фон дер Лайен. Той предвижда намаляване на бюрокрацията, насърчаване на устойчивия риболов, развитие на морския туризъм, засилване на морската отбрана и инвестиции в науката за океаните. До 2027 г. се очаква и общоевропейски закон за управление на морските територии.

Комисарят по въпросите на океаните Костас Кадис (Кипър) участва в няколко събития, включително призив за предпазлив подход към дълбоководния добив – практика, която ЕС иска да бъде временно преустановена, докато не се докаже, че не вреди на морските екосистеми.

Кадис ще се срещне и с генералния секретар на Международния орган за морското дъно – Летисия Рейс де Карвальо – преди важно заседание по темата този месец.

А Франция?

Френското правителство има голям интерес от успеха на конференцията, тъй като се стреми да върне фокуса върху Парижкото споразумение за климата – 10 години след неговото подписване – в контекста на оттеглянето на САЩ от зелените ангажименти.

По думите на източник от Елисейския дворец, президентът Макрон ще използва конференцията, за да засили международната мобилизация в навечерието на COP30.

Франция също така се опитва да влияе активно върху преговорите за договора за пластмасите и по темата за дълбоководния добив.

Въпреки това, френското правителство беше подложено на критики заради липсата на реални действия срещу траленето в морски защитени зони.
Въпреки че Макрон обяви намерение да ограничи тази практика в определени райони, природозащитната организация Oceana обвини властите, че мерките са предимно символични и се отнасят за зони, където така или иначе не се извършва тралене.

„Президентът създаде очаквания, че Франция ще действа решително срещу траленето в защитените морски територии – но обявените мерки са по-скоро жест, отколкото реална промяна“, заяви Никола Фурние, директор на кампании в Oceana.