Мир с бомба в джоба: Истината за ядрената дипломация

Разделение по ядрена линия

ДНЯО въвежда два класа държави: ядрени и неядрени. Ядрените – САЩ, Русия (като наследник на СССР), Великобритания, Франция и Китай – са онези, които са разработили и тествали ядрено оръжие преди 1967 г. Те са и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Именно тези пет сили получават правото да запазят ядрените си арсенали, докато всички останали се задължават никога да не ги придобиват.

В замяна на този неравен режим, ядрените държави обещават пълно разоръжаване – но без срок. Над половин век по-късно, тези оръжия все още са тук, усъвършенствани и модернизирани.

Клуб със свободен вход... за едни

Някои държави въобще не са подписвали ДНЯО – Индия, Пакистан, Израел и Южен Судан. Индия и Пакистан открито разработиха собствени ядрени програми. Израел, макар никога да не е признал официално, се смята за ядрен притежател – според Стокхолмския институт за изследване на мира страната разполага с около 80 ядрени бойни глави.

През 2003 г. Северна Корея се оттегли от Договора и започна открита ядрена програма. През 2017 г. тя обяви успешен тест с водородна бомба. А Иран, макар формално да остава страна по ДНЯО, поддържа напрежение с неясната граница между гражданска и военна ядрена технология.

Правни задължения, удобни изключения

Формално, ДНЯО е обвързващ международен договор. Но той позволява всяка държава да се оттегли при „изключителни обстоятелства, застрашаващи националните ѝ интереси“. Тази вратичка бе използвана от Пхенян и потенциално може да бъде използвана от всяка друга държава.

Както подчертава проф. Пиер Тилбьоргер от Института по международно право в Бохум:

„Всеки, който остане страна по договора, е обвързан със задълженията му – но това не пречи на някои да заобикалят духа му.“

Кой следи за спазването?

Контролът е поверен на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която има право да инспектира ядрените съоръжения в страните по договора. Проблемът е, че МААЕ няма правомощия да налага санкции – тя може само да докладва нарушения, без да има механизъм за налагане на последствия.

Иран наскоро обяви, че прекратява сътрудничеството си с агенцията – акт, който на практика подкопава цялата инспекционна архитектура на договора.

Ядрените обещания – без краен срок

ДНЯО се гради върху идеал за глобално разоръжаване, но реалността показва друго. Докато неядрените държави стриктно се придържат към задълженията си, „официалните“ ядрени сили не са направили съществени стъпки към реално разоръжаване. Всъщност, в последните години те инвестират в модернизиране на арсеналите си.

Истината за ядрената дипломация

ДНЯО е договор, който институционализира неравенството, легитимира притежанието на ядрено оръжие от едни и го забранява на други. За онези извън "клуба", санкциите и международният натиск са жестоки. Но за онези вътре – няма срокове, няма контрол, няма реална отговорност.

Мирът, който познаваме, не се гради върху доверие, а върху страх – студен баланс между сили, които никога не са се отказали от последното си оръжие.