Депутатите приеха на първо четене и петте законопроекта за промени в Изборния кодекс

ИТН предлага промяна в начина на изготвяне на избирателните списъци, промяна на вида на машинното гласуване; създаване на преброителни комисии и отлагане влизането в сила на създаването на избирателен район в чужбина, както и изцяло ново създаване на преброителни комисии.

Законопроектът за промени в Изборния кодекс, внесен от “Възраждане”, предвижда премахване на хартиените бюлетини, номерата в бюлетините и параваните, зад които се гласува. Предлага се още в държави от ЕС да се образуват до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства на България в съответната държава. Включени са промени по отношение на критериите за избор на членове на Централната избирателна комисия (ЦИК), свързани с техния управленски и професионален опит и изисквайки политическа необвързаност - липса на заемани партийни функции или активна политическа дейност в период от три години. 

Друго предложение е да отпаднат номерата в бюлетините, да останат само имената на партиите и коалициите.  

"БСП-Обединена левица“ предлагат регионални преброителни центрове и активна регистрация на избирателите, за да бъдат изчиствани "мъртвите души". От БСП заявиха, че промените се налагат заради редица нарушения в последните избори.

Двата законопроекта на ПП-ДБ също предлагат да бъдат въведени преброителни центрове или преброителни комисии. Така ще бъдат преодолявани редица недостатъци, мотивираха се вносителите. Друго предложение е връщане на машинния протокол. Да се въведат нов вид сканиращи машини за сканиране на бюлетините и така да се стигне до по-малък брой невалидни бюлетини. Начинът, по който ще става избирането на членовете на ЦИК също е сред предложенията на ПП-ДБ. Друга идея е свързана с актуализиране на избирателни списъци. 

Днес парламентът изслуша служебния министър на енергетиката Владимир Малинов и служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова-Касабова относно липсата на ток, засегнала десетки хиляди потребители в близо 200 населени места, по празниците. По искане на „ДПС-Ново начало“ в изслушването бяха включени също председателят и членовете на Комисията по енергийно и водно регулиране.

След консултации на Председателски съвет беше направена промяна в програмата за тази седмица. В дневния ред беше включено първото четене на законопроекти за изменение на Изборния кодекс, които ще бъдат трета точка за днес. След това народните представители ще обсъдят на първо четене законопроекти за промени в Закона за съдебната власт.

В четвъртък в пленарна зала ще влезе за обсъждане Законопроектът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за тази година. Законопроектът ще бъде точка трета от дневния ред.

Преди това депутатите ще изслушат служебния премиер Димитър Главчев относно делото по вписване на Българската православна старостилна църква. Втора точка в четвъртък ще бъде първото четене на промени в Закона за вероизповеданията.

Утре четвърта точка ще е изслушването на ръководителите на службите за сигурност за мерките, които се предприемат за гарантиране на сигурността във връзка с процесите в Близкия Изток и по-конкретно в Сирия.

В петък е предвиден блицконтрол от 9:00 часа. Втора точка е изслушване на премиера и ресорни министри относно "принудителното изискване“ тежкотоварни автомобили да се включват във „виртуална опашка“ на ГКПП „Дунав мост“ при Русе. След това е предвиден редовен парламентарен контрол.

Парламентът обсъжда на първо четене и три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Трите законопроекта са внесени съответно от депутати от парламентарните групи на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане" и "Има такъв народ". Вчера на заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта за промени на Закона за съдебната власт.

Законопроектът на „Продължаваме промяната – Демократична България“ предвижда всички членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), а не само тези от Прокурорската колегия, да могат да предлагат главен прокурор. Според идеите, ако президентът върне предложената кандидатура, съдебните кадровици ще могат да потвърдят избора си с мнозинство на членовете, избирани от магистратската квота. Предложенията включват прекратяването на започналите процедури по избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС). Въвеждат се и редица ограничения във връзка с изпълняващите функциите на главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд, като: забрана за продължаване на изтекъл мандат чрез назначаване на временно изпълняващ функциите; забрана за временно изпълняващия функциите на главен прокурор да участва като кандидат поради явен конфликт на интереси, както и в случай на неуспешен избор, в първите 6 месеца след прекратяване на процедурата, кандидатът да няма право да бъде определян за временно изпълняващ съответните функции. 

В законопроекта на "Възраждане" е записано, че Пленум на ВСС с изтекъл мандат не може да провежда процедура и да гласува предложения за главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС.

От "Има такъв народ" предлагат структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, както и ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на правомощията му като самостоятелен конституционен орган. Предложените изменения са насочени към ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на компетентността му като самостоятелен конституционен орган и създаване на реални възможности за участие на прокурорите и следователи в административната дейност на съответните структури. Въвежда се правилото заместниците на главния прокурор да бъдат двама и на тях да може да им се делегират само някои от правомощията на главния прокурор. С предлаганите изменения се създават еднакви правила за командироване за всички магистрати във всички структури на съдебната власт.

Изборът на нов главен прокурор е насрочен за 16 януари тази година. Процедурата за избор на главен прокурор бе открита на 22 юни от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на Прокурорската колегия. В рамките на процедурата беше предложена само една номинация, тази на Борислав Сарафов. Тя бе издигната в последния момент, на 10 октомври, от членовете на Прокурорската колегия - Стефан Петров, Пламен Найденов и Светлана Бошнакова. След номинацията последваха политически коментари като от "Продължаваме промяната – Демократична България", "Възраждане" и "БСП - Обединена левица" поискаха процедурата за избор да бъде спряна и да не бъде избран Сарафов. От ПП-ДБ дори настояха за законови промени, които да не позволят Борислав Сарафов да бъде избран за ръководител на държавното обвинение. По този въпрос от "Има такъв народ" изразиха подкрепа. "Алианс за права и свободи" също декларираха, че този Висш съдебен съвет не трябва да избира главен прокурор и председател на ВАС. За прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор, чрез спешни законови изменения и пълно обезсилване на ВСС с изтекъл мандат, настояха и от партия МЕЧ.