Той обясни, че в изборния ден всяка една агенция разполага с мрежа от около 200 – 300 анкетьори, които по предварително получени инструкции трябва да направят общо между 6000 и 8000 интервюта. „Всичко това трябва да се обработва паралелно и така в края на изборния ден в 20 ч. да представим прогнозни данни за това как са завършили изборите“, каза Димитър Ганев и подчерта, че фундаментът на изследването е извадката.

Политологът уточни, че от всички над 12 хил. секции в цялата страна се избират между 120 и 150 секции, които да възпроизвеждат изборния резултат от последните национални избори, т.е. това са избрани предварително секции, които дават резултат такъв, какъвто е бил на изборите през октомври 2022 г. След като се направи тази извадка, изберат се конкретните секции, в зависимост от големината на секциите се изпраща екип от двама или трима анкетьори, които са там от началото до края на изборния ден. „Общо взето тяхната задача е да приканват, в случая всяко трето лице, което е упражнило правото си на глас, да повтори своя вот в анкетна карта“, отбеляза той и допълни, че по регламент на ЦИК екипът трябва да бъде на разстояние от 3 метра от секционната избирателна комисия.

Ганев съобщи, че анкетата е от четири страници. В първата страница е обяснено какво представлява изследването, че то е анонимно и данните ще бъдат използвани само и единствено в обобщен статистически вид. „На втората страница са всички партии, които са регистрирани в ЦИК, със съответния номер и съответното изписване така, както са регистрирани“, добави той. Анкетата съдържа и няколко допълнителни въпроса, които дават ценна емпирична информация за профила на избирателите, а именно дали са гласували с хартия, или с машина, кога са взели решението си за кого да гласуват и за кого са упражнили правото си на вот на изборите през октомври м.г., т.нар. електорална миграция. „На последната страница е блокът с демографски въпроси – пол, възраст, завършено образование, етнически произход и работен статус, като по този начин ние впоследствие, след като се попълнят тези данни от съответния респондент, ги обобщаваме в статистически вид и можем да дадем демографски разбивки за профилите на всеки електорат, които са много ценни за анализа след това“, посочи политологът.