Нов репортаж на международния кореспондент на Sky News, Джон Спаркс, базиран на данни от правозащитни организации, разкрива как иранските власти са превърнали смъртното наказание в систематичен инструмент за всяване на държавен терор.
През последните месеци Иран е екзекутирал десетки свои граждани по скалъпени и политически мотивирани обвинения. Според организации като Amnesty International и Iran Human Rights, моментът за тази вълна от бесилки не е случаен.
В условията на открит конфликт със САЩ, вниманието на международната общност е фокусирано върху ракетните удари и движението на войските. Възползвайки се от това, Техеран затяга примката около врата на дисидентите, активистите и обикновените протестиращи. Всяка критика срещу властта бързо се преформатира в „държавна измяна“, „шпионаж в полза на врага“ или „война срещу Бога“ (мохаребе).
„Целта на тези екзекуции не е правосъдие, а показна бруталност. Режимът изпраща ясно послание към собствения си народ: ако се надигнете, цената ще бъде животът ви“, коментират правозащитници.
Репортажът на Sky News хвърля светлина върху мрачния механизъм, по който функционират т.нар. революционни съдилища в Иран. Процесите срещу обвиняемите често продължават едва няколко минути, без присъствието на независими адвокати и без право на реален защитен състав.
Огромна част от смъртните присъди се крепят единствено на „самопризнания“. Тези признания, както посочват свидетелства от затвора „Евин“, се изтръгват чрез брутални физически и психически изтезания в килиите на иранските служби за сигурност.
Големият извод от разследването на Sky News е свързан с психологията на самия режим. Колкото по-притиснат се чувства Техеран от външните санкции, икономическата изолация и военния натиск на САЩ, толкова по-слаб и уязвим става той отвътре.
Екзекуциите са крайна проява на слабост, маскирана като сила. За да предотврати избухването на ново масово народно въстание – подобно на протестите след смъртта на Махса Амини – режимът е длъжен да поддържа нивата на страх сред населението критично високи. За иранските лидери бесилото се е превърнало в най-ефективното средство за оцеляване на власт.
Докато международните дипломати преговарят за границите на военния конфликт, затворените в иранските затвори активисти водят своя тиха и често изгубена битка за живот.