Протестите в Иран: Над 500 загинали, САЩ с варианти за военни удари, разпокъсана опозиция

Над 500 души са загинали при протестите в Иран, съобщи в неделя правозащитната организация HRANA. Междувременно Техеран заплаши да атакува американски военни бази, ако президентът Доналд Тръмп изпълни заканите си за намеса в подкрепа на протестиращите.

Ислямската република е изправена пред най-мащабните демонстрации от 2022 г. насам. Тръмп неколкократно предупреди, че САЩ могат да се намесят, ако срещу протестиращите бъде използвана сила.

Според последните данни на базираната в САЩ организация Human Rights Activists News Agency (HRANA), събрани от активисти в и извън Иран, са потвърдени смъртта на 490 протестиращи и 48 служители на силите за сигурност. Повече от 10 600 души са арестувани за две седмици на безредици. Иранските власти не са публикували официални данни, а Reuters не може независимо да потвърди броя на жертвите.

„Нека бъдем ясни: при атака срещу Иран окупираните територии (Израел), както и всички бази и кораби на САЩ ще бъдат наша легитимна цел“, заяви председателят на иранския парламент Мохамад Багер Калибаф, бивш командир на Революционната гвардия.

Според Wall Street Journal Тръмп трябва да бъде информиран във вторник за възможни варианти по Иран, сред които военни удари, използване на тайни кибероръжия, разширяване на санкциите и онлайн подкрепа за антиправителствени източници.

Властите засилват репресиите

Протестите започнаха на 28 декември заради рязко поскъпване на живота и прераснаха в протести срещу духовното управление, което ръководи страната от Ислямската революция през 1979 г. Властите обвиняват САЩ и Израел, че подстрекават безредиците. Потокът от информация е ограничен заради спиране на интернет от четвъртък.

Видеа от Техеран показват нощни шествия с хора, които ръкопляскат и скандират. „Тълпата няма край и начало“, казва мъж във видео. От Мешхед се вижда дим от пожари по улиците, маскирани протестиращи и отломки по пътя. Чуват се взривове. Reuters потвърди местата.

Държавната телевизия излъчи кадри с десетки чували с тела в съдебномедицинската служба в Техеран и заяви, че загиналите са жертви на „въоръжени терористи“. Израел е в повишена готовност за евентуална намеса на САЩ. Израелски военен заяви, че протестите са вътрешен ирански въпрос, но армията е готова да реагира „с мощ при нужда“.

През юни миналата година Израел и Иран водиха 12-дневна война, в която САЩ се включиха с удари по ключови ядрени обекти. Иран отвърна с ракети по Израел и американска база в Катар.

Техеран заклеймява „размирници и терористи“

Президентът Масуд Пезешкиан заяви по телевизията, че Израел и САЩ стоят зад дестабилизацията. „Вкараха терористи, които палят джамии, нападат банки и обществена собственост“, каза той и призова семействата да не позволяват на децата си да се присъединяват към „размирници и терористи“. Правителството, по думите му, било готово да изслуша хората и да решава икономическите проблеми.

Бившият американски дипломат Алън Айр смята, че е малко вероятно протестите да свалят режима. „По-вероятно е властта да ги потуши, но да излезе от процеса много по-слаба“, каза той пред Reuters и добави, че елитът изглежда сплотен, а организирана опозиция липсва.

Държавната телевизия излъчи погребения на служители на сигурността в западни градове. Съобщи, че 30 ще бъдат погребани в Исфахан, а още шест са загинали в Керманшах.

„САЩ са готови да помогнат“, каза Тръмп

„Иран гледа към СВОБОДАТА, може би както никога досега. САЩ са готови да помогнат!!!“, написа Тръмп в социалните мрежи. Той каза и пред репортери: „Ако започнат да убиват хора, както в миналото, ще се намесим… Това не означава войски на терен, но означава да ги ударим много, много силно там, където боли“.

Държавният секретар Марко Рубио и израелският премиер Бенямин Нетаняху обсъдиха протестите и възможна намеса на САЩ. Синът на последния шах Реза Пахлави призова иранците „да не напускат улиците“. Мариам Раджави от Националния съвет за съпротива на Иран заяви, че хората „са поели контрола над обществените пространства“.

Нетаняху каза: „Всички се надяваме персийската нация скоро да се освободи от игото на тиранията“.

САЩ обмислят военни варианти, съобщи CNN

Доналд Тръмп обмисля серия от военни варианти за Иран след смъртоносните протести, казаха двама американски служители пред CNN. Той е бил запознат с планове за намеса, включително удари по службите за сигурност. Има опасения, че удари могат да имат обратен ефект и да сплотят обществото около властта или да предизвикат ответни действия от Иран.

Президентът още не е взел окончателно решение. Разглежданите варианти не включват „ботуши на земята“, каза високопоставен служител от Белия дом.

HRANA съобщи за 116 убити от началото на протестите в 31-те провинции за две седмици. Пълният мащаб на жертвите остава неясен заради спирането на интернет и телефоните.

Израелската армия заяви, че „следи развитието“ и поддържа готовност. Нетаняху свиква ограничено заседание по сигурността, на което Иран и Ливан са сред основните теми.

Кои са фрагментираните опозиционни сили в Иран?

Иранската опозиция остава дълбоко разпокъсана, въпреки новата вълна от масови протести, предизвикани от икономическата криза и високата инфлация след войната с Израел и САЩ през юни миналата година, пише Reuters.

През десетилетията в страната е имало многократни национални протести, но нито едно движение не е успяло да изгради стабилна и обединена политическа алтернатива на ислямската власт.

Сред основните опозиционни течения са монархистите, водени от Реза Пахлави – син на последния шах, който живее в САЩ и призовава за смяна на режима чрез ненасилствени протести и референдум. Макар да има силна подкрепа сред иранската диаспора, не е ясно колко популярна е идеята за връщане на монархията вътре в страната.

Втора ключова сила е организацията „Муджахидин-е Халк“ (MEK), която разкри през 2002 г. тайните ирански ядрени програми. Групата обаче е силно непопулярна в Иран заради съюза си с Ирак по време на войната от 80-те години и има слабо присъствие в страната.

Опозиция съществува и сред етническите малцинства, особено сред кюрдите и балучите, където периодично има бунтове срещу централната власт. Въпреки това и там няма единно движение, способно да оспори управлението в Техеран.

Масовите протестни движения, като „Зелената вълна“ от 2009 г. и протестите „Жена, живот, свобода“ от 2022 г., бяха потушени и не създадоха трайно ръководство или организация.

Reuters заключава, че въпреки мащаба на сегашните протести иранската опозиция остава фрагментирана и без ясен център на власт, което силно затруднява възможността за реална смяна на режима.