Дистанционното обучение: Колко е ”лесно” да си ”просто” учител

Аз ли... аз съм на компютъра вече втори ден. От сутрин до вечер разговарям с ученици, родители, колеги, водя конферентни разговори, отговарям на няколко човека едновременно в месинджър, вайбър и уатсап, отварям поне 4 източника за онлайн обучение и давам насоки на всеки, който се е "осмелил" да се впусне в това предизвикателство - дистанционно обучение.

Средата на втория ден е. Равносметка - децата ми вървят на пръсти, защото мама работи и не трябва никой да пречи; родителите на учениците са изнервени, защото сега те са в ролята на учители вкъщи, учениците се ядосват, защото всеки от всякъде им праща задания и ги кара нещо да правят, семейството ми повтаря само, че ме обича, но стои на безопасно разстояние от мен.

Аз ли... аз нямам време да чета любимите си книги, не публикувам и забавните картинки, които обикалят потребителските стени, не ходих и тоалетна хартия да си купя. Нося маска, когато слизам да си хвърля боклука, пазарувам от кварталното магазинче, но не го правя публично достояние.

Аз ли... аз съм просто учител! Да, онази професия, която повечето хора осъждат, плюят и подиграват; онази професия, която се слави само с ваканции и почивки; онази професия, която е виновна за неуспехите на другите.

Аз ли...аз съм просто учител, аз не се изнервям на децата ви, на това, че питат и са нетърпеливи, те са си такива. Да, аз това го знам, а вие знаехте ли го?!
И не, не упреквам никого, но докато си четете книжките и се смеете на фейсбук публикациите, замислете се колко е "лесно" да си "просто" учител.
И не, не е "откраднато" от нета.
Бъдете здрави!

Соня Арнаудова, Фейсбук