Джордж Фридман за Европа и ЕС: Опасно е да си богат и слаб

Парите са от значение, но само до известна степен. Капацитетът на другите държави от НАТО да предоставят оръжия на Украйна също има производствени ограничения. Въпреки че германският проблем беше предвиден почти от самото начало на войната в Украйна и Германия предостави парични средства вместо оръжия, има няколко съображения.

Първо, както е широко известно, Европа и Германия са изправени пред много студена зима, тъй като руският износ на енергия намалява. Възможно е германският оръжеен "дефицит" да е отстъпка пред Русия, но това е малко вероятно: Берлин не би могъл да направи това, без то да е широко известно в НАТО, където се знае за оръжейния капацитет на държавите членки и се проследява производството им. Това би стигнало до знанието на украинците, поляците и американците. Вече щяхме да сме чули за това.

По-важното е какво ни казва това за НАТО. Предполага се, че НАТО е гарант за националния суверенитет на Европа. Германия, водещата икономика в Европа, разполагаше с достатъчно оръжия, за да окаже малка подкрепа на Украйна. Но суровата истина е, че войната в Украйна е сравнително незначителен, макар и трагичен, конфликт в общата европейска картина. Ако Русия завладее Украйна, включително нейната далечна западна граница, теоретично тя ще бъде в състояние да се придвижи по-далеч на запад към страните от НАТО. Съединените щати, Обединеното кралство, Полша и евентуално Франция разполагат със значителен силов потенциал, но по силата на договора САЩ ще поемат основната тежест. Ако се стигне до тази ситуация, ще последва нова Студена война и потенциално нова конфронтация между САЩ и НАТО. Ето защо неуспехът на Германия да създаде отбранителна индустрия, съизмерима с размера на нейната икономика, е неуместен и повдига въпроси относно производствения капацитет на останалата част от Европа.

Този проблем възниква от европейския мит, че войната е отживелица и че основната цел на Европа е да изгради вечен просперитет. В крайна сметка девизът на ЕС е „мир и просперитет“. Първото се смяташе за очевидно, а второто го следваше. Европа задълбочи този мит, като изгради квазидържава под формата на Европейския съюз, която беше съсредоточена единствено върху икономическото благосъстояние, с допълнителната цел да създаде европейска идентичност. Военните въпроси бяха оставени на отделните държави. Тъй като САЩ бяха член на НАТО и като такъв осигуряваха военната сигурност на Европа, Вашингтон се превърна във фактически гарант на европейската сигурност.

Дефицитът на оръжия на Германия разкрива това. Предвид позицията ѝ на най-голямата европейска икономика и на член на НАТО е разумно да се очаква, че Германия ще поддържа или изгражда оръжейни производствени мощности от чувство за отговорност. Тя можеше също така да поведе целия ЕС в създаването на капацитет за производство на оръжия или в насърчаването на растежа на европейската армия. Тъй като годишният брутен вътрешен продукт на ЕС е приблизително същият като този на Америка, това би позволило на европейците да поемат риска от воденето на украинска война с европейски оръжия и сили.

Тъй като войната в Европа беше далечна, когато ЕС наистина се разгърна, никой не искаше да финансира подобно начинание, оставяйки го на НАТО и следователно на САЩ - най-рентабилната мярка. Но основната истина е, че ЕС се състои от членове, които не си вярват много. Командната структура на една европейска армия ще бъде горещо оспорвана, а нарастващата мощ на някои държави със сигурност ще бъде обсъждана.

Опасно е да си богат и слаб. Такива нации често се разглеждат като апетитна хапка. Така изглежда Европа за световните хищници. САЩ, които са едновременно богати и силни, трябва да защитават Европа, защото богатството, технологиите и знанията на Европа в ръцете на други държави могат да застрашат Вашингтон. От векове европейците владеят изкуството да използват слабостта си ефективно.

Не смятам, че недостигът на германско производство е причина за истинска загриженост. Но в дългосрочен план европейското убеждение, че континентът не е изправен пред заплахи или че САЩ ще поемат риска и разходите за защита на Европа от каквито и да е рискове, може да продължи само толкова дълго. Може би е по-добре Европа да остане военно слаба. Историята показва, че един добре въоръжен, разделен континент е див отвъд въображението. Както въоръжаването, така и разоръжаването са обезпокоителни. Нещо, което сега не е проблем, в крайна сметка винаги се превръща в плашещ въпрос в Европа.

Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”, БГНЕС