Европа се страхува да купува оръжия от САЩ, защото Тръмп „предаде“ Украйна

Увеличението на европейските бюджети за отбрана съвпада с вълна от недоверие към Съединените щати, като съюзниците все повече се колебаят да разчитат на американски оръжия предвид непредсказуемата политика на Тръмп. Неговата сурова реторика към НАТО, публичните флиртове с Русия и временното спиране на обмена на разузнавателна информация с Украйна предизвикаха паника сред партньорите от алианса.

Последното посещение на Тръмп в Европа, където той призова страните да купуват повече американски оръжия, само засили напрежението. Лидери от няколко държави, включително Франция, Канада и Дания, започнаха публично да говорят за рисковете от зависимостта от САЩ. Канадският премиер Марк Карни заяви, че страната му вече не иска да харчи три четвърти от бюджета си за отбрана за американско оборудване, докато Дания на практика призна, че купуването на оръжия от САЩ е политическа уязвимост.

Притесненията не са само политически, но и свързани със сигурността. Внезапното спиране на споделянето на данни с Украйна от страна на Тръмп принуди Пентагона публично да отрече слуховете за „аварийно спиране“ на F-35. Това изпрати сигнал до европейските правителства, че Вашингтон може да ограничи достъпа до критични системи, дори на съюзници, в случай на конфликт.

Въпреки съмненията, Европа все още няма пълноценна алтернатива на системи като F-35 или Patriot. Отбранителната индустрия на ЕС, изтощена след Студената война, технически не е готова да замени напълно американските оръжия. Някои страни вече инвестират в национални проекти и разширяват производството, но дори това не гарантира независимост в близко бъдеще.

Самите американски компании също усещат промяната в настроението - и засилват партньорствата с европейски фирми в опит да се задържат на пазара. Но основната причина за този натиск са нарастващите опасения, че САЩ отново биха могли да предадат съюзниците си, както направиха с Украйна.

САЩ отдавна искат от европейските си съюзници да харчат повече за собствената си отбрана. Така че новината от срещата на върха на НАТО тази седмица, че съюзниците са се съгласили да изразходват 5% от разходите си за отбрана, е „изненадваща“.

Според НАТО, поне 23 от 32-те държави членки ще са достигнали или надхвърлили прага от 2% от БВП за отбрана през 2024 г. за първи път от основаването на алианса. Полша например харчи повече от 4% от БВП, което е лидер сред съюзниците след Съединените щати.