Доц. Киселова: При промени в Конституцията ясно ли е как новите норми ще се съотнасят с действащите?

Това каза пред БНР специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова във връзка с предложените конституционни промени. 

И допълни, че когато се посяга на Конституцията, трябва да се държи сметка как новите норми ще се съотнасят с действащите, тъй като, ако има вътрешно напрежение между нормите, това впоследствие ще създаде нов проблем: 

"Например, при разпускане на Народното събрание, ако не може да се състави правителство, в общия случай то има четиригодишен мандат и до два месеца след приключване на тези 4 години се произвеждат избори, които президентът насрочва.

А при предсрочно прекратяване на пълномощията ще има 1 месец. Не е добре написано как изглежда въпросът с разпускането и единия месец, в който трябва да се проведат избори. Двете норми имат различно въвеждане на срокове.

Тези срокове трябва да бъдат уеднаквени и да се синхронизират с изборния процес, който е стандартизиран в света - има два месеца време между подготовката и произвеждането на изборите.

 Както са насложени сроковете, до деня, в който се разпуска Събранието, народните представители имат имунитет, а от момента на регистрацията - кандидатите за народни представители имат. Ако срокът се застъпи, ще има непрекъсваемост". 

В предаването "12+3" доц. Киселова подчерта, че националният празник едва ли ще стане повече празник, ако е сложен в Конституцията. 

По повод броя мандати за кметове тя заяви, че нормата действа занапред, не може да се каже, че действа с обратна сила. 

"Ако приемем, че промяна в Конституцията влезе в сила на 1 януари, то това правило ще започне да тече за следващите избори през 2027 година. Затова казвам, че част от нещата политически звучат добре, но не може да се въвежда ограничително правило, което да действа назад във времето.

Това ще създаде сериозно напрежение с правилата на правовата държава".