„В СЗО се опитахме още в началото на пандемията да стигнем до максимален брой хора и да им дадем цялата научна информация, но явно не сме стигнали до всички, щом виждаме две години почти след пандемията къде е България“, обясни той.
„Проблем е това много дълбоко отхвърляне на здравните рискове и неразбиране, че щом поемаш здравен риск, ще ти се случи нещо с по-голяма вероятност. Това се дължи на суеверие, на липса на съпричастие към страданията на хората, смятаме, че винаги ще случи на някой друг, но не и нас. Че винаги ще ни се размине и като не правим стъпки по минимализиране на риска, влизаме в една спирала. Това се дължи на липсата на здравна грамотност най-вече сред подрастващите“, каза още доц. Околийски.
По думите му положителното е, че поне служебното образование успя да включи здравното образование в Плана за развитие и устойчивост, като неотменна част от догодина или по догодина от учебния материал и така то ще влезе във всяко едно училище.
„Защото децата ни имат нужда да бъдат като западните си връстници - ще може да се говори за психично и сексуално здраве, за здравните рискове...“, добави експертът.
По думите на доц. Околийски още в началото на пандемията трябваше да има стратегия за комуникация на риска, общопрактикуващите лекари трябваше да бъдат привлечени, а не и те да разпространяват слухове, това касае и учителите - как да убедиш народа да се ваксинира?
„Трябваше всички те да бъдат обучени в подобен тип защитно поведение“, смята той.
Според него зелените серитификати са добра идея, макар и въведени късно. Но зад всичко това трябва да застанат политиците в страната.
„Хората просто се страхуват , имат нужда да запазят разсъдъка си, да се ориентират в този сложен свят и взимат някаква страна. На тези хора се въздейства геополитически, за да се извади България от европейския й път. И когато няма доброжелателни призиви, този гняв на хората е просто защитна реакция“, коментира още доц. Михаил Околийски.
