Доцент Стефан Дечев: Да не изгубим и малкото, което постигнахме през последните две години

От лятото на 2017 г. насам екипът на премиера Заев направи немалко добри неща за напредъка на страната си към Европейския съюз, за подобряване на отношенията с Република България, за преодоляване на вредни наслоения и взаимна неприязън.

Визитата на френския президент в Белград съживи опасенията на специалисти и на югозападните ни съседи, че Еманюел Макрон би желал да възкреси старото френско-сръбско приятелство и да наложи собствената си визия за развитие на ЕС за сметка на Северна Македония, посочи доцент Дечев.

Мнозина българи, чийто корени остават в Македония, както и европейски наблюдатели са категорични, че отказът да започнат преговори за присъединяване на Албания и на Северна Македония към ЕС е историческа грешка и удар срещу проевропейската политика на Зоран Заев, заяви доцент Дечев.

Що се отнася до българската позиция, ученият изрази несъгласие с правителствената позиция, която е недостатъчно компетентна и недостатъчно нюансирана. В съзнанието на българи и македонци съществуват два различни, дълбоко вкоренени разказа за общата ни история, два стереотипа, които скоро едва ли ще бъдат преодолени. Необходимо е дебатът по наболелите въпроси да бъде продължен, отворен и разширен, смята българският историк. В дебата би трябвало да участват както официалната двустранна комисия, така и интелектуалци, неправителствени организации, все по-широки слоеве от обществата.

Докато в Северна Македония битуват стереотипите и клишетата от епохата на Титова Югославия, българската позиция съдържа комунистически парадигми от 70-те години на миналия век и от първите години след 10 ноември 1989 г.

Съвместната комисия не биваше да се захваща с периода около Втората световна война, заяви доц. Дечев. Недостатъчно проучен, твърде близък и твърде болезнен за двете страни е този период.

У нас господства непонятен за хората отвъд югозападната граница максимализъм: или българин, или македонец. Типично комунистически манталитет. Хората, живяли и страдали преди Втората световна война, в Титова Югославия и след нея, не могат да бъдат измервани с такъв аршин.

Например Панко Бръшнаров, известен поборник за свободна Македония. През 1903 г. е деец на освободителното движение, после член на Югославската комунистическа партия, после възторжено посреща българските войски през 1941 г., после разочарован се бие срещу тях, после въстава срещу Титова Югославия и ратува за независима македонска държава и накрая загива в югославските лагери на смъртта.

В различни периоди той е ту българин, ту македонец, а често пъти и двете.

И българин, и македонец са Гоце Делчев, Григор Пърличев, Никола Вапцаров и други революционери, писатели, дейци на науката и воини, напомни доцентът-историк.

За жалост, позицията на ЕС отвори вратите за реванш на тъмни, антиевропейски и антибългарски сили в Северна Македония и сега сме пред опасността да изгубим и малкото, което бе постигнато през последните две години, завърши доцент Дечев.