Експерт за ФРОГ: От учебните програми "кастрят" българщина

Промените в учебните програми по български език и литература, които Министерството на образованието и науката представи на българската общественост, нямаше как да не предивзикат бурни реакции. Не само защото заменяш произведения на патриарха на българската литература Вазов, като „изхвърляш” неговите „Чичовци”  и „Родната реч”, махаш библията на българската народопсихология „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов, отрязваш Йовковия „Шибил”,Чинтуловите „Къде си, вярна ти любов народна” и „Вятър ечи, балкан стене” и Каравеловата „Хубава си, моя горо”! Не само! А защото ги заместваш с английските Даниел Дефо с „Робинзон Крузо” и Джералд Даръл с „Моето семейство и други животни”. И ако Дефо е представител на Просвещението, то Джералд Даръл е по – известен като британски естествоизпитател! С това не искам да кажа, че не трябва да се изучава, но защо да бъде точно в задължителната програма по български език и литература?, пита експертката.
    
И може би началото на тази обществена дискусия нямаше да бъде толкова остра, пламенна и на моменти агресивна, ако не беше неадекватната  защитна пледоария на тези промени от заместник-министъра на образованието Ваня Кастрева. То пък и кой да е друг, след като тази жена отговаря за средното образование? И без да си историк по образование, каквато е заместник-министър Кастрева обаче,няма как да не се „набие на пръв поглед”, че всъщност бъдещите поколения българчета няма да се запознават задължително в часовете по литература все с произведения, които всъщност отразяват живота на българския народ през най-дългото му робство – турското или за да бъдем политически коректни – османското, смята тя.

Но по-сериозно всъщност е това, което се набива на „втори прочит”. А това е, че всичките български произведения, които „изпаднаха” от задължителната програма по литература всъщност  са литературни произведения, които формират национална идентичност, при това българска. „Къде, в края на краищата, се крият основанията за съществуването на всяка нациа, ако не в култивирането на нейната уникална културна ценност?” Този реторичен въпрос е на британеца Антъни Смит. Но той е социолог, а не историк и може би за това си е задал този фундаментален въпрос.

И за да се включа и аз с няколко предложения за литературни произведения, които българчетата да изучуват задължително по литература , предлагам да се изучават „Винету” от германския писател Карл Май и „Остров Тамбукту” от българския писател Марко Марчевски. Че с какво са по-лоши от  „Робинзон Крузо” и „ Моето семейство и други животни”?, предлага Костадинова.