От Сдружение „За достъпна и качествена храна“ заявиха в своя позиция, че по конкретния казус са подавали сигнали многократно до Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). По думите им обаче отговорите са били основно административни, без да последват реални действия.
Според организацията съмненията на потребителите и гражданския сектор са се оказали основателни, след като при официални проверки е било установено, че продуктът, предлаган като масло, не отговаря на очакванията за съдържание и качество. От сдружението определят случая като пример за целенасочено подвеждане на потребителите.
По техни данни през последните години са подавани редица сигнали за съмнения около състава на млечни и други хранителни продукти. Според организацията често липсва достатъчно публичност за резултатите от проверките и лабораторните анализи, което оставя потребителите без ясна информация какви нарушения са открити и какви мерки са предприети.
Темата беше коментирана и от представители на млекопреработвателния сектор. Пред Нова телевизия председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов обясни, че проверката на спорния продукт е започнала след сигнал от търговски оператор. След сезиране на Комисията за защита на конкуренцията и последващо препращане към БАБХ са били извършени контролни действия и пробовземане.
По думите му при анализа са открити сериозни отклонения от изискванията за продукт, който се представя като масло. Михайлов посочи, че в състава са установени значителни количества немлечни мазнини и според него подобни случаи изискват по-строги мерки.
Той коментира, че глобите при подобни нарушения често не са достатъчни, тъй като могат да бъдат несъразмерни спрямо оборотите на компаниите и потенциалните последствия за потребителите.
Експертът от „Активни потребители“ д-р Сергей Иванов също беше категоричен, че случаят не е изолиран. По думите му в България вече е имало подобни казуси, при които се установяват практики като използване на заместители, неясен произход на суровините и проблеми с проследимостта на продуктите. Иванов определи подобни действия като умишлено подвеждане на потребителите и подчерта, че в някои държави подобни нарушения биха могли да бъдат разглеждани не само като административен проблем, но и като престъпление, особено ако съществува риск за здравето на хората.
Експертите поставиха акцент и върху ролята на Българската агенция по безопасност на храните. Според тях е необходим по-постоянен контрол, по-добра координация между централните и регионалните структури и по-бърза реакция при постъпили сигнали. Според тях контролът не трябва да се основава само на документи и декларации, а да включва реални лабораторни проверки на продуктите, които достигат до пазара.
Случаят с фалшивото масло отново поставя въпроса доколко системата защитава потребителите и дали съществува достатъчен механизъм за предотвратяване на подобни практики. Според експертите хората имат право да знаят какво купуват, а институциите трябва да реагират не след като проблемът стане публичен, а още при първите сигнали.
