В петък Европейската комисия ще представи предложенията си за бъдещето на системата, с което ще даде старт на месеци на преговори между държавите членки, Европейския парламент, индустриалните компании и природозащитните организации. Решенията ще определят посоката на развитие на европейската тежка индустрия, бъдещите инвестиции и темпото, с което ЕС ще намалява емисиите си.
Причината е, че ETS регулира най-големите източници на парникови газове в Европа – основно заводи, електроцентрали, авиация и корабоплаване – като превръща въглеродните емисии в разход, който компаниите се стремят да избегнат. Системата работи на принципа „ограничение и търговия“ (cap-and-trade). ЕС определя максимално количество емисии, което компаниите могат да отделят, а всяко предприятие трябва да притежава разрешително за всеки тон въглероден диоксид, който произвежда. Компаниите могат да купуват квоти на търгове, да продават неизползваните си разрешителни на пазара или в определени случаи да получават част от тях безплатно.
Цената на въглеродните разрешителни се определя от търсенето и предлагането и в момента е около 80 евро за тон. Количеството разрешителни на пазара постепенно намалява всяка година, което трябва да принуждава бизнеса да инвестира в по-чисти технологии и да намалява зависимостта си от изкопаемите горива.
От създаването си през 2005 г. ETS е намалила годишните емисии в ЕС с около 1 млрд. тона въглероден диоксид – количество, приблизително равно на това, което световната авиационна индустрия отделя за година. Именно заради този ефект системата се превърна в основен инструмент на европейската климатична политика.
Настоящата версия на ETS обаче е разработена основно за периода до 2030 г., а новата реформа трябва да определи правилата за следващото десетилетие и да я адаптира към целта за нулеви нетни емисии до 2050 г.
Един от основните въпроси ще бъде дали обхватът на системата ще бъде разширен. В момента ETS включва около 10 000 фабрики и електроцентрали, както и големи компании от авиационния и морския сектор. Обсъжда се включването на допълнителни дейности, сред които изгаряне на отпадъци и всички международни полети, излитащи от Европа. Подобна стъпка обаче може да доведе до ново напрежение с авиационната индустрия и международни партньори като САЩ, които се противопоставят на разширяването на европейските въглеродни правила.
Друг ключов елемент от реформата ще бъде темпът на намаляване на допустимите емисии. До 2030 г. ЕС цели секторите, включени в ETS, да намалят замърсяването си с 62% спрямо нивата от 2005 г. Това се постига чрез ежегодно намаляване на броя на разрешителните на пазара чрез т.нар. линеен коефициент на намаление.
При сегашните параметри таванът на емисиите би достигнал нула около 2039 г., което означава, че индустрията и корабоплаването трябва практически да преминат изцяло към чисти технологии. Според анализатори това не изглежда реалистично, затова се очаква Европейската комисия да промени скоростта на намаляване. Реформата ще се фокусира и върху цената на въглерода. Ако тя бъде прекалено ниска, компаниите няма да имат достатъчен стимул да инвестират в декарбонизация. Ако стане твърде висока, разходите за бизнеса могат да нараснат значително и да се прехвърлят върху потребителите.
За да избегне резки колебания, ЕС използва механизъм за стабилизиране на пазара, който изважда разрешителни при прекомерно предлагане и ги връща при недостиг. Сред обсъжданите промени е и възможността да се включат допълнителни инструменти като кредити за улавяне на въглерод и международни въглеродни кредити.
Спорна тема ще бъде и бъдещето на безплатните квоти за индустрията. В момента част от предприятията ги получават, за да бъдат защитени от конкуренти извън ЕС, които не са обвързани с подобни въглеродни разходи. Европейските правила обаче предвиждат постепенно премахване на тези безплатни разрешителни за ключови сектори като стомана, цимент, алуминий, торове, водород и електроенергия до 2034 г.
Сериозен политически спор се очаква и около приходите от ETS. От 2013 г. продажбата на въглеродни разрешителни е донесла около 265 млрд. евро. По-голямата част от тези средства остават в държавите членки, които трябва да ги използват за климатични политики, енергиен преход и подпомагане на индустрията при високите енергийни разходи. Част от приходите се насочват към европейски фондове, които подпомагат модернизацията на енергетиката в по-бедните държави членки и финансират развитието на нови нисковъглеродни технологии.
Предстоящата реформа на ETS ще бъде една от най-важните битки за климатичната политика на ЕС през годината. От решенията на Брюксел ще зависи не само колко бързо Европа ще намалява емисиите си, но и дали европейската индустрия ще успее да запази конкурентоспособността си в условията на глобална икономическа надпревара.
