Подобна е ситуацията и в останалите държави от Югоизточна Европа. Най-евтината страна в общото сравнение е Северна Македония, където потребителската кошница струва около 49,7 евро. Следват Турция с 52,2 евро, Босна и Херцеговина с 55,7 евро, Румъния с 58,9 евро и България с около 60 евро.

Сред по-достъпните държави попадат още Черна гора, Сърбия, Албания, Полша и Унгария. Под средното за ЕС остават също Хърватия, Словакия, Литва, Чехия, Гърция и Португалия.

За да сравни ценовите равнища, Евростат използва индекс, който обхваща над 2000 стоки и услуги. Стойност 100 показва средното ниво за Европейския съюз, а всички стойности под нея означават по-ниски цени.

В изследването е използван показателят за реално индивидуално потребление, който включва не само разходите на домакинствата, но и услуги, финансирани от държавата – например здравеопазване и образование.

Данните обаче показват единствено разликите в цените и не отчитат доходите на населението. Това означава, че ниските цени не винаги означават по-висок стандарт на живот, както и че по-скъпите държави не са непременно по-недостъпни за местните жители.

В другия край на класацията са най-богатите европейски държави. Ако се включат страните извън ЕС, но част от европейското икономическо пространство, най-скъпа се оказва Исландия, където цените са с около 84% над средното за ЕС. След нея е Швейцария с около 81% по-високи цени.

Сред най-скъпите държави са още Дания, Ирландия и Норвегия, където ценовите равнища са между 38% и 40% над средното европейско ниво. Следват Швеция и Финландия, а потребителската кошница е по-скъпа от средното за ЕС и в Нидерландия, Австрия и Белгия.

В рамките на Европейския съюз най-скъпата държава е Люксембург, а най-евтината – Румъния. Разликата между двете държави достига около 2,5 пъти.

Сред големите европейски икономики Германия е най-скъпа, като цените там са около 9% над средното за ЕС. Франция също е над европейското равнище, докато Италия и Испания са под него.

Икономистите обясняват различията между държавите основно с нивото на доходите и производителността на труда. По-високите заплати в развитите икономики водят и до по-високи цени на услуги като ресторанти, фризьорски услуги, стоматологична помощ, наеми и детски грижи.

Влияние имат още транспортните разходи, данъчната политика, регулациите и местните разходи за труд. Дори продукти като храни и дрехи, които се търгуват международно, включват местни разходи – за магазини, персонал, логистика и наеми.

Според експертите реалната картина за стандарта на живот може да се види единствено при сравнение между цените и доходите, тоест чрез покупателната способност на населението.