Еврото: От „невидима“ валута до символ на европейска интеграция

През първите три години еврото се използва единствено за електронни разплащания и счетоводни операции. Физическите банкноти и монети влизат в обращение едва на 1 януари 2002 г., когато валутата става единствено законно платежно средство в участващите страни. Само година по-рано – през 2001 г. – Гърция се присъединява като дванадесета членка на еврозоната.

Следват още разширения. Първа сред новоприсъединилите се към ЕС през 2004 г., Словения въвежда еврото през 2007 г. На 1 януари 2008 г. към нея се присъединяват Кипър и Малта, а година по-късно – въпреки началото на световната финансова криза – и Словакия.

През ноември 2008 г. еврото достига едно от най-ниските си нива – 1,27 долара, а еврозоната изпада в рецесия. Възстановяването е краткотрайно – последвано от дълговата криза в Гърция, която поставя на изпитание стабилността на цялата валутна система.

Въпреки това валутният съюз продължава да се разширява. Естония въвежда еврото през 2011 г., Латвия – през 2014 г., а Литва – през 2015 г. Най-новият член на еврозоната е Хърватия, която приема еврото на 1 януари 2023 г., ставайки двадесетата страна, официално използваща общата валута.

В момента шест държави от ЕС все още не са въвели еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. За някои от тях процесът е в ход, за други – все още в застой. В същото време еврото е основна валута и в редица европейски страни извън ЕС, сред които Андора, Косово, Черна гора, Монако, Сан Марино и Ватикана.

Днес над 340 милиона души в Европа използват еврото ежедневно. То е втората най-използвана валута в света след щатския долар – символ на икономическа интеграция, стабилност и общо бъдеще.