Не еврото, а структурните проблеми в икономиката вдигат цените

Храните в центъра на инфлацията

„Виждаме, че инфлацията като феномен е може би най-тежкият от икономическа гледна точка. У нас има едно сериозно покачване на цените. Най-ключови са хранителните стоки“, посочи Сиркаров.

Според него проблемът е структурен и дългосрочен. „Внасяме около 50% от хранителните продукти, които използваме, а при някои стоки делът достига 70-80%. Това означава, че привнасяме инфлация и зависим от международните пазари“, обясни икономистът.

Услугите натискат цените нагоре

Сериозен принос за поскъпването има и секторът на услугите. „Особено при ресторанти и туризъм от началото на годината се концентрира значителен инфлационен натиск. Към февруари има леко забавяне, но тенденцията остава“, коментира Сиркаров.

По думите му геополитическите фактори допълнително засилват несигурността. „Трябва да работим с очакването, че тази година инфлацията ще бъде по-висока от миналата“, допълни той.

Еврото остава политическа тема

Икономистът подчерта, че темата за еврозоната се използва повече политически, отколкото експертно. „Компонентът от влизането в еврозоната не е толкова съществен, колкото проблемите в производството и селското стопанство. Именно те определят както качеството, така и цените“, посочи Сиркаров.

Според него слабата вътрешна продукция прави икономиката уязвима към външни шокове и ценови колебания.

Надценки и рискови решения

Сиркаров обърна внимание и на веригата от производител до краен потребител. „Надценките при някои продукти са необосновано високи. Този процес трябва да се проследява много внимателно“, каза той.

В същото време той предупреди срещу административни мерки като таван на цените. „Това е едно от най-грешните решения. Директната намеса крие риск от недостиг на стоки“, заяви икономистът.

По думите му пазарът сам ще коригира крайните цени. „Потребителите ще приоритизират разходите си и ще наказват тези, които прекаляват с увеличенията. Винаги има алтернативи“, допълни той.