През 1975 г. Спилбърг пуска на екран „Челюсти“ – филмът, който не само се превръща в културен феномен, но и ражда концепцията за летния блокбъстър. Хора от всички възрасти се редят на опашки пред кината, а според разкази от онова време страхът от океана става толкова реален, че посещаемостта на плажовете осезаемо спада.

„Челюсти“ е едва третият пълнометражен филм на младия режисьор, но успехът му отваря вратите към поредица от заглавия, които ще оформят съвременното масово кино. Само две години по-късно Спилбърг създава „Близки срещи от третия вид“ – ключов научнофантастичен филм, излязъл през 1977 г., в същата година като „Междузвездни войни“, и допринесъл за бума на жанра през следващите десетилетия.

Оттогава насетне името му стои зад едни от най-печелившите и обичани филми в историята – от поредицата за Индиана Джоунс и „Извънземното“ до „Джурасик парк“, „Списъкът на Шиндлер“, „Спасяването на редник Райън“ и „Хвани ме, ако можеш“. Спилбърг се утвърждава като една от най-влиятелните фигури в Холивуд, режисьор, който променя не само жанровете, но и самия мащаб на киното.

Зад този успех обаче стои внимателно изучаване на великите майстори. Спилбърг често посочва Джон Форд и Франсоа Трюфо сред своите вдъхновения, но има един филм, който оформя възприятието му за киното по начин, надхвърлящ всички останали.

Това е „Гражданинът Кейн“ (1941) – режисьорският дебют на Орсън Уелс, който изпълнява и главната роля. Историята на Чарлз Фостър Кейн, вдъхновена от медийния магнат Уилям Рандолф Хърст, проследява възхода, самотата и краха на човек, обсебен от властта и собственото си отражение.

Филмът впечатлява Спилбърг не само с разказа си, но и с безкомпромисната си форма. Той открито се възхищава на смелостта на Уелс да нарушава правилата и да налага собствена визия.

„Гражданинът Кейн е икона на дързостта – смелостта да кажеш: Ще направя това по моя начин“, споделя режисьорът.

Спилбърг обръща внимание и на революционните технически решения – дълбокия фокус, кадрите с видими тавани, сложната и фрагментирана структура на разказа. „Ще виждаме от един инч до безкрайност във всеки кадър. Ще разкажем една заплетена, мистериозна история за живота на един човек“, казва той, описвайки подхода на Уелс.

„Гражданинът Кейн“ често е определян като най-добрия филм, правен някога – оценка, с която Спилбърг напълно се съгласява. „Това е едно от великите американски преживявания в киното“, казва той. Любовта му към филма стига дотам, че притежава една от емблематичните шейни от лентата – „най-великият сувенир“, който има, по собствените му думи пред BBC.

Влиянието на Орсън Уелс далеч не се изчерпва със Спилбърг. Поколението режисьори, известно като „The Movie Brats“ – сред които Франсис Форд Копола, Мартин Скорсезе и Брайън Де Палма – също израства под сянката на „Гражданинът Кейн“. Макар някои от тях да говорят по-сдържано за това, трудно е да се отрече, че филмът помага да се оформи цяло поколение кинотворци.

А чрез тях – и езикът на киното, който днес приемаме за даденост.