Фирми вдигат заплатите въпреки спада в производството

Според него номиналното увеличение на доходите напълно компенсира нарастването на цените в страната. Средната работна заплата се повиши с 13.2% в частния сектор и с 14.9% в обществения сектор, което съответстваше на реален растеж, дефлирани с ХИПЦ, от 4.3% в частния сектор и 5.8% в обществения сектор на икономиката. По-високият ръст на доходите в обществения сектор се обуславя от забавеното компенсиране на работещите в сектора през 2022 г. и пренасянето на част от разходите през 2023 г.

Нарастването на доходите от труд в страната беше повлияно и от увеличението на минималната работна заплата.

Съгласно промени в Кодекса на труда възприетият механизъм за минимална работна заплата в България предполага, че нейното ниво за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Определената МРЗ за страната не може да бъде по-ниска от тази за предходната година. След направените промени за определяне размера на МРЗ за страната е прието, че нейният размер ще е 710 лв., в сила от 1 април 2022 г. От началото на 2023 г. минималната работна заплата бе повишена на 780 лв., което кореспондира на 12.2% средногодишно номинално повишение спрямо 2022 г. Номиналният растеж на МРЗ през 2023 г. изостана спрямо този на средните доходи от труд в икономиката, което е обяснимо поради така приетия механизъм за нейното определяне, който взима данните за предходната година и настоящата.

Поради по-високото увеличение на компенсацията на един нает спрямо ръста на производителността на труда през 2023 г. номиналните разходи за труд на единица продукция (НРТЕП) се увеличиха с 12.3%, докато в реално изражение техният темп бе 4.5%. Делът на разходите за труд в брутната добавена стойност (БДС) се повиши във всички основни икономически сектори. Най-голямо увеличение в дела от 37% спрямо 27% през 2022 г. имаше в селското стопанство поради спада в брутната добавена стойност и увеличението на разходите за труд. В индустрията този дял се повиши до 45% от 40%, а в услугите до 53% от 51%. Разгледано общо за икономиката, делът на компенсациите на наетите в брутната добавена стойност в България е 50.1% и остана по-нисък спрямо този в ЕС-27.

Бизнесът в някои региони на страната потиска цената на труда

При по-голямата част от дейностите на преработващата промишленост се наблюдава спад в произведената продукция както и в оборота, докато средната работна заплата нараства. През 2022 г. имаше синхрон между нарастването на доходите с повишенията на оборота (по текущи цени) и продукцията (по съпоставими цени), а през 2023 г. се наблюдава обратното.

В преобладаващата част от дейностите на преработващата промишленост има спад на произведената продукция, поради по-ниското външно търсене. В голяма част от тях е отчетено и спад на наетите лица, като най-голям спад има при производството на електрически съоръжения (-14.5%), производството на текстил, облекло, обувки и други изделия (-7.2%), производство на машини и оборудване (-1.5%) и производството на лекарствени вещества и продукти (-4.6%). Това развитие би могло да означава, че с цел запазване на конкурентоспособността в секторите, които имат спад на продукцията, корекцията на пазара на труда е извършена чрез намаление на наетите, като някои от тях имат и значително по-ниско нарастване на СРЗ.

Номиналният растеж на компенсацията на един нает се забави от 14.2% през 2022 г. до 13.3% през 2023 г. поради динамиката в сектора на услугите. През 2023 г. ръстът на показателя се запази висок, спрямо средното ниво от 9% през последните десет години, поради високата инфлация през 2022 г. и прехвърлянето на ефекта от стремежа на работодателите да компенсират наетите от покачването на цените.

През 2022 г. България бе една от малкото страни в ЕС, в които номиналното нарастване на доходите от труд успя да компенсира същественото повишение на инфлацията, при което се запази тяхната покупателна способност. През 2023 г. тази тенденция се наблюдаваше при преобладаващата част от страните, но в условията на доста по ниска инфлация в сравнение с предходната година.

Продължаващият висок растеж на номиналните доходи през 2023 г. спрямо растежа на производителността на труда създава риск от загуба на разходна конкурентоспособност в експортно-ориентираните дейности на преработващата промишленост, както и в някои дейности на услугите.

Разгледано по икономически дейности, ръстът на компенсацията на един нает в индустрията достигна 22.6%, а само в преработващата промишленост – 23.9%. Този процент надвиши повече от два пъти нарастването в услугите (9.9%), докато в строителството показателя се повиши също с двуцифрен темп (18.8%). Общо за икономиката реалният растеж на производителността на труда се забави до 0.9% през 2023 г., в индустрията без строителство този темп достигна 2.2%, а в преработващата промишленост 4.5%. По-високата производителност в преработващата промишленост се дължи на по-високата брутна добавена стойност и намалението на заетите в сектора, показва още докладът.