ЕК с гаф! Бави 16 месеца жалба срещу бирници и банки

Неприятно, но е факт, че не друг, а самата Комисия не спазва установените добри практики, отбелязва в блога си проф. Кръстьо Петков.

Според неписаните правила тя е била е длъжна да реагира не по-късно от 12 месеца от датата на регистрацията, но не го прави. Разбира се, както се полага на възпитани хора, г-жа Вероника Манфреди, шеф на отдела, занимаващ се с подобни казуси, се извинява за просрочието. Благодарни сме и на този жест, рядко срещан по нашите земи.

Второ, брюкселските експерти  прилежно уведомяват адресата на каква фаза се намира преписката, какво предстои да се случи и какви са неговите права. Именно тук стигаме до същността на спора: има или няма открита процедура от ЕК срещу българската държава за нарушения на европейското право? От текста на писмото на г-жа Манфреди и своевременно изпратеното „Обяснение на процедурата за несъответствие с Европейското право“ става ясно, че казусът с жалбата на българските потребители вече се намира на Фаза-2, обозначена като „Стъпки в процедурата за нарушения“ (Фаза -1 е вече премината; тя се състои в проверка на фактическите и правните твърдения, използвани в жалбата).

Тъкмо в този процедурен ред на размяна на документи е настъпило разминаване в тълкуванията, които дават адвокат Филипова и представителите на ЕК в София и Брюксел. В какво се състоят различията?

>Говорещите от името на ЕК са прави, че де юре няма открита процедура за нарушения;

>Адвокат Филипова също е права (колкото и странно да звучи това)! 

Ако прочетем ред по ред  писмото от Брюксел до нея, ще се убедим, че след като е допуснала жалбата, ЕК фактически е навлязла в проучвателна фаза; която всъщност е преддверие към откриването на процедура; нещо повече, в споменатото писмо се посочва, че Комисията обмисля да осъществи формален контакт със засегнатата държава - в случая България. Кога и как точно е станало това, предстои да узнаем.

Преведен на достъпен език, словесният/правен спор означава, че се намираме пред прага на откриването на дългоочакваната процедура.

Образно казано, Комисията е полуотворила вратата, но не е преминала в съседното помещение, където се изготвя т. нар. “letter of formal notice” и се поставя срок за отговор от страна на българските власти. Ако те не реагират адекватно, Комисията може да реши да отнесе казуса до Съда на Европейския съюз.

А сега – най-важният процедурен и политически  момент: какво ще реши Европейската комисия? Тук вече навлизаме в сферата на хипотезите?

Брюкселската дилема: ще се стигне ли до Факт №3?

Без съмнение, ЕК се намира пред нелек избор:

• Ако открие процедура за нарушения, поставя българската държава в трудна ситуация, която може да завърши с нейното осъждане от съда в Люксембург и да породи вълна от тежки компенсации, които трябва да се платят на измамените граждани, клиенти на привилегированите банки;
• Ако  отхвърли жалбата на потребителите и се довери на интерпретациите от официалните институции в България относно скандалния член 417 от ГПК, ще стане ясно за пореден път, че защитата на правата на гражданите - потребители в ЕС е игра с много неизвестни и с един предопределен изход: банките винаги са прави!